Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-231/97: Van Rooij, Заключение от 25 февруари 1999 г.
1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като обхващащо утаяването на замърсена пара върху повърхностни води
Има ли значение в това отношение разстоянието, от което парата се утаява върху повърхностните води?
2. Обхваща ли понятието „изпускане“ пара, която първо се утаява върху земя и покриви и след това достига повърхностните води чрез дъждовна канализация, независимо дали тя принадлежи на съответното предприятие или на жилищни или други сгради
Има ли значение за отговора на този въпрос дали замърсената пара достига повърхностните води чрез дъждовната канализация на съответното предприятие или чрез тази на трето лице?
3. Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори отрицателно, допустимо ли е националното законодателство да придаде на понятието „изпускане“ различно, по-широко значение от това в директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/97: Nederhoff, Заключение от 25 февруари 1999 г.
1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо понятието „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно граничните стойности и целите за качество за изпускания на определени опасни вещества, включени в списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли изразът „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен или отговорите на първи и втори въпрос са отрицателни, следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо: (a) въвеждането във водна среда на дървен материал, импрегниран с креозот, дори когато предварително е установено, че креозотът ще се изпусне във водната среда; или (b) изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
4. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) се отговори отрицателно, допустимо ли е, с оглед по-специално на член 5, параграф 2 и член 10 от Директива 76/464/ЕИО, националното законодателство или компетентният орган да придаде друго, по-широко значение на понятието „изпускане“ от това в директивата
5. (a) Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, позволява ли член 3 от Директива 76/464/ЕИО, самостоятелно или във връзка с член 10 от тази директива, при разглеждането на заявления за разрешение да се налагат изисквания, които не са предвидени в директивата, като например задължението да се проучи възможността за избор на по-малко вредни за околната среда алтернативи
(b) Ако да, могат ли тези допълнителни изисквания да доведат до ситуация, при която издаването на разрешение е невъзможно или възможно само в изключителни случаи
6. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, изключват ли ограничителните условия, съдържащи се в категория 32 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата, регламентите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускане на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати, възможността компетентният орган на държава членка, при разглеждане на заявления за разрешение относно въвеждането във водна среда от професионални ползватели на дървен материал, обработен с креозот, да прилага критерии за оценка, които правят тази употреба невъзможна или възможна само в изключителни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/97: BMW, Съдебно решение от 23 февруари 1999 г.
1. При положение че по отношение на правата, свързани с търговска марка, Директива 89/104 съдържа преходна правна разпоредба само за случая, описан в член 5, параграф 4, свободни ли са държавите членки да установяват правила по този въпрос, или правото на Общността като цяло, или целта и духът на Директива 89/104 по-специално, водят до това, че държавите членки не са напълно свободни в това отношение, а трябва да спазват определени ограничения, и ако да — кои?
2. Ако някой, без разрешението на притежателя на търговската марка, използва тази марка, регистрирана изключително за определени стоки, с цел да обяви пред обществеността, че той (a) извършва ремонт и поддръжка на стоките, които са пуснати на пазара под тази търговска марка от притежателя или с негово съгласие, или че той (b) е специалист или е специализиран по отношение на такива стоки, представлява ли това, съгласно схемата на член 5 от Директивата: (i) използване на търговската марка по отношение на стоки, които са идентични с тези, за които е регистрирана, както е посочено в член 5, параграф 1, буква а); (ii) използване на тази търговска марка по отношение на услуги, които трябва да се считат за използване на търговската марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) или използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 1, буква б), при условие че може да се твърди, че съществува идентичност между тези услуги и стоките, за които е регистрирана търговската марка; (iii) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 2; или (iv) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 5?
3. За целите на отговора на въпрос 2, има ли значение дали се касае за обявление (a) или обявление (b)?
4. С оглед на разпоредбата на член 7 от Директивата, има ли значение, по отношение на въпроса дали притежателят на търговската марка може да предотврати използването на неговата търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, дали използването, посочено във въпрос 2, е това по (i), (ii), (iii) или (iv)?
5. При положение че и двата или един от случаите, описани в началото на въпрос 2, представляват използване на търговската марка на притежателя по смисъла на член 5, параграф 1, било по член 5, параграф 1, буква а), или б), може ли притежателят да предотврати това използване само когато лицето, което използва търговската марка, по този начин създава впечатление, че неговото предприятие е свързано с мрежата на притежателя на търговската марка, или може ли той също така да предотврати това използване, когато има голяма вероятност начинът, по който търговската марка се използва за тези обявления, да създаде у обществеността впечатление, че търговската марка в това отношение се използва в значителна степен с цел реклама на собственото предприятие като такова чрез създаване на специфична представа за качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/95: Antillean Rice Mills и др., Съдебно решение от 11 февруари 1999 г.
Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да включи в решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) клауза за предпазни мерки, която позволява ограничаване на вноса на селскостопански продукти с произход от ОСТ?
Законосъобразно ли е заключението на Комисията, че са налице затруднения, които могат да доведат до влошаване на производството на ориз Индика в Общността, и оправдават прилагането на предпазни мерки?
Съответства ли минималната цена, определена с Решение 93/211, на изискването за пропорционалност и не надхвърля ли необходимото за постигане на целта?
Правилно ли е приложен по-строгият критерий за отговорност на Общността по отношение на законодателни актове, при упражняване на широка преценка от страна на институциите?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа дали е налице достатъчно сериозно нарушение на правото на Общността и може ли позоваване на мярка на властите на Нидерландските Антили да освободи Комисията от отговорност?
Може ли предвидимостта на вредата да изключи отговорността на Общността, когато не е доказана причинно-следствена връзка между акта и вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/97: Brentjens’, Заключение от 28 януари 1999 г.
1. Явява ли се секторен пенсионен фонд по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Wet betreffende verplichte Deelneming in een Bedrijfspensioenfonds предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
2. Ако да, представлява ли фактът на задължително членство в секторния пенсионен фонд за промишлените предприятия мярка, приета от държава-членка, която обезсилва ефективността на правилата за конкуренция, приложими към предприятията?
3. Ако на въпрос 2 трябва да се отговори отрицателно, могат ли други обстоятелства да направят задължителното членство несъвместимо с член 90 от Договора и ако да, кои?
4. Следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че има споразумение или решение на предприятие или сдружение на предприятия, което ограничава конкуренцията или засяга търговията между държавите-членки, както са посочени в тази разпоредба, когато представители на работодатели и работници в определен сектор на дейност сключват споразумения относно пенсиите, по силата на които се създава единна секторна пенсионна схема за целия сектор, към която по принцип всички работници, заети в сектора, са задължително присъединени и която има изключителното право да управлява събраните за тази цел средства в сектора?
5. Следва ли членове 3, буква г), 5 и 85 от Договора за ЕО, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че има нарушение на тези разпоредби, когато органите правят участието в единна секторна пенсионна схема, както е описано във въпрос 1, задължително за предприятията в определен сектор на дейност?
6. Следва ли понятието „предприятие“, използвано в разпоредбите за конкуренция (членове 85—94) на Договора за ЕО, да се тълкува в смисъл, че включва секторен пенсионен фонд по смисъла на Wet betreffende verplichte Deelneming in een Bedrijfspensioenfonds (Закон за задължително участие в секторен пенсионен фонд)?
7. Следва ли членове 86 и 90 от Договора за ЕО, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че има нарушение на тези разпоредби, когато органите предоставят на секторна пенсионна схема изключително право, което води до сериозно ограничаване на свободата за сключване на пенсионни договори с частен застраховател?
8. Явява ли се секторен пенсионен фонд като този в главното производство, към който всички или една или повече определени групи служители в съответния сектор са задължени да се присъединят по силата и съгласно BPW, предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
9. Когато редица организации, които министърът впоследствие счита за достатъчно представителни за работодателските сдружения и синдикатите в определен сектор по смисъла на първия параграф на член 3 от BPW, подадат съвместно заявление до министъра съгласно тази разпоредба за задължително присъединяване към определен пенсионен фонд по смисъла на този закон, следва ли това съвместно действие на тези организации да се счита за споразумение между предприятия, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, която (i) може да засегне търговията между държавите-членки и (ii) има за цел или ефект предотвратяване, ограничаване или изкривяване на конкуренцията в рамките на общия пазар?
10. Следва ли задължителното присъединяване, както е описано по-горе, да се счита за мярка, която може да направи неефективни правилата за конкуренция, приложими към предприятията, или поне за мярка, с която държава-членка изисква или благоприятства приемането на споразумения, противоречащи на член 85, или засилва техните ефекти, или това е така само при определени обстоятелства и ако да, при какви?
11. Ако на въпрос 10 трябва да се отговори отрицателно, има ли други обстоятелства, които могат да направят такова задължително присъединяване несъвместимо с разпоредбите на член 90 от Договора за ЕО и ако да, какви са те?
12. Може ли такова задължително присъединяване да се счита за предоставяне на секторен пенсионен фонд на изключително право по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО и поставя ли такъв пенсионен фонд в доминираща позиция, която злоупотребява само чрез упражняване на това изключително право, по-специално на основание, че такова задължително присъединяване може да засегне търговията между държавите-членки и предоставянето на услуги е ограничено, в противоречие с буква б) от втората алинея на член 86, в ущърб на задължително присъединените предприятия и/или служители?
Или, може ли такова задължително присъединяване да създаде ситуация, в която пенсионният фонд е подтикнат да извърши такава злоупотреба или поне е поставен в положение, което самият той не би могъл да заеме без да наруши член 86, докато във всеки случай не е гарантирана система на ненарушена конкуренция?
13. Ако такова задължително присъединяване е в противоречие с правото на Общността, означава ли това, че то не е правно валидно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/97: Meeusen, Заключение от 28 януари 1999 г.
1A Пречи ли ситуация като настоящата, при която майката на ищцата е наета на работа в дружеството с ограничена отговорност, чийто директор и едноличен акционер е нейният съпруг, тя да бъде считана за работник мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕО и Регламент (ЕИО) № 1612/68?
Ако на въпрос 1A се отговори отрицателно:
1B В решението по дело Bernini (C-3/90, [1992] ECR I-1071) Съдът прие, че финансирането на обучението, предоставяно от държава членка на децата на работници, представлява социално предимство за работника мигрант по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, когато работникът продължава да издържа детето. В такъв случай детето може да се позове на член 7, параграф 2, за да получи финансиране на обучението при същите условия, които се прилагат към децата на национални работници, и по-специално без допълнително изискване за местоживеене. Прилага ли се това правило и ако работникът мигрант трябва да се счита за граничен работник?
1C Прилага ли се правната норма от Bernini, както е изложена във въпрос 1B по-горе, и ако детето на работника мигрант, както в настоящия случай, никога не е живяло в Нидерландия?
2 Трябва ли член 52 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че гаранцията, предвидена в правната норма, установена в Bernini, както е посочено по-горе във въпрос 1B, се прилага и за детето на гражданин на държава членка, който е упражнявал дейност в друга държава членка като самостоятелно заето лице?
До каква степен е решаващо в този контекст, че детето никога не е пребивавало в Нидерландия и че родителят не пребивава в държавата, в която се упражнява дейността като самостоятелно заето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/96: Albany, Заключение от 28 януари 1999 г.
1. Являва ли се секторен пенсионен фонд по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Wet betreffende verplichte Deelneming in een Bedrijfspensioenfonds предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
2. Ако да, представлява ли фактът на задължително членство в секторния пенсионен фонд за промишлените предприятия мярка, приета от държава членка, която обезсилва действието на правилата за конкуренция, приложими към предприятията?
3. Ако на въпрос 2 трябва да се отговори отрицателно, могат ли други обстоятелства да направят задължителното членство несъвместимо с член 90 от Договора и ако да, кои?
4. Следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че съществува споразумение или решение на предприятие или сдружение на предприятия, което ограничава конкуренцията или засяга търговията между държавите членки, когато представители на работодатели и работници в даден сектор сключват споразумения относно пенсии, с които се създава единна секторна пенсионна схема за целия сектор, към която всички работници, заети в сектора, по принцип трябва да бъдат задължително присъединени и която има изключително право да управлява събраните за тази цел средства в сектора?
5. Следва ли членове 3, буква ж), 5 и 85 от Договора за ЕО, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на тези разпоредби, когато органите правят участието в единна секторна пенсионна схема, както е описано във въпрос 1, задължително за предприятията в даден сектор на дейност?
6. Следва ли понятието „предприятие“, използвано в разпоредбите за конкуренция (членове 85—94) на Договора за ЕО, да се тълкува в смисъл, че включва секторен пенсионен фонд по смисъла на Wet betreffende verplichte Deelneming in een Bedrijfspensioenfonds?
7. Следва ли членове 86 и 90 от Договора за ЕО, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на тези разпоредби, когато органите предоставят на секторна пенсионна схема изключително право, което води до сериозно ограничаване на свободата да се сключват пенсионни договори с частен застраховател?
8. Явява ли се секторен пенсионен фонд като този в главното производство, към който всички или една или повече определени групи служители в съответния сектор са длъжни да бъдат присъединени по силата и съгласно BPW, предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
9. Когато редица организации, които министърът впоследствие счита за достатъчно представителни за работодателските сдружения и синдикатите в даден сектор по смисъла на първия параграф на член 3 от BPW, подадат молба до министъра съгласно тази разпоредба за задължително присъединяване към определен пенсионен фонд по смисъла на този закон, представлява ли това съвместно действие на тези организации споразумение между предприятия, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, която (i) може да засегне търговията между държавите членки и (ii) има за цел или ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар?
10. Следва ли такова задължително присъединяване да се счита за мярка, която може да обезсили правилата за конкуренция, приложими към предприятията, или поне като мярка, с която държава членка изисква или благоприятства приемането на споразумения, противоречащи на член 85, или засилва техните ефекти, или това е така само при определени обстоятелства и ако да, при какви?
11. Ако на въпрос 10 трябва да се отговори отрицателно, има ли други обстоятелства, които могат да направят такова задължително присъединяване несъвместимо с разпоредбите на член 90 от Договора за ЕО и ако да, какви са те?
12. Може ли такова задължително присъединяване да се счита за предоставяне на секторен пенсионен фонд на изключително право по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО и поставя ли се такъв пенсионен фонд в доминиращо положение, което той злоупотребява само чрез упражняване на това изключително право, по-специално на основание, че такова задължително присъединяване може да засегне търговията между държавите членки и предоставянето на услуги е ограничено, в противоречие с буква б) от втората алинея на член 86, в ущърб на задължително присъединените предприятия и/или служители?
Или може ли такова задължително присъединяване да създаде ситуация, при която пенсионният фонд е подтикнат да извърши такава злоупотреба или поне е поставен в положение, което самият той не би могъл да заеме, без да наруши член 86, докато във всеки случай не е гарантирана система на ненарушена конкуренция?
13. Ако такова задължително присъединяване е в противоречие с правото на Общността, означава ли това, че то не е правно валидно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.