Дело C-127/02: Waddenvereniging и Vogelsbeschermingvereniging, Съдебно решение от 7 септември 2004 г.

1. Следва ли понятието „план“ или „проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година относно опазването на природните местообитания, както и на дивата флора и фауна, да се тълкува в смисъл, че обхваща и дейност, която се извършва от много години, но за която разрешение по принцип се издава всяка година за ограничен период, като при всяко издаване на разрешение се извършва нова преценка относно възможността за извършване на тази дейност и относно мястото, където тя може да се извършва?

2. Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се разглежда като специално приложение на правилата по член 6, параграф 2 или като разпоредба със самостоятелна, независима цел, в смисъл че например:
(i) член 6, параграф 2 се отнася до съществуващо използване, а член 6, параграф 3 — до нови планове или проекти, или
(ii) член 6, параграф 2 се отнася до мерки за управление, а член 6, параграф 3 — до други решения, или
(iii) член 6, параграф 3 се отнася до планове или проекти, а член 6, параграф 2 — до други дейности?

3. (a) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че има „план или проект“, когато дадена дейност е вероятно да има въздействие върху съответния обект (и тогава трябва да се извърши „подходяща оценка“, за да се установи дали въздействието е „значително“), или тази разпоредба означава, че „подходяща оценка“ трябва да се извърши само когато има (достатъчна) вероятност „планът или проектът“ да има значително въздействие?
(b) Въз основа на какви критерии трябва да се определи дали план или проект по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, който не е пряко свързан с или необходим за управлението на обекта, е вероятно да има значително въздействие върху него, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти?

4. При прилагането на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, въз основа на какви критерии трябва да се определи дали са налице „подходящи мерки“ по смисъла на член 6, параграф 2 или „подходяща оценка“ по смисъла на член 6, параграф 3, във връзка с необходимата сигурност преди одобряване на план или проект?
Термините „подходящи мерки“ или „подходяща оценка“ имат ли самостоятелно значение или при тяхната преценка следва да се вземе предвид и член 174, параграф 2 ЕО и по-специално принципът на предпазливостта, посочен в него?
Ако трябва да се вземе предвид принципът на предпазливостта, означава ли това, че дадена дейност, като разглеждания риболов на миди, може да бъде разрешена, когато няма очевидно съмнение относно липсата на възможно значително въздействие, или това е допустимо само когато няма съмнение относно липсата на такова въздействие или когато липсата може да бъде установена?

5. Имат ли член 6, параграф 2 или член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията пряко действие в смисъл, че частноправни субекти могат да се позовават на тях пред националните съдилища и тези съдилища трябва да осигурят защитата, предоставяна на частноправните субекти от прякото действие на правото на Общността, както е прието inter alia в дело C-312/93 Peterbroeck?