всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Италиански

Автентичен език на производството – италиански

Дело C-513/18: Autoservizi Giordano, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на тази директива, доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
Признатата на държавите свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО, съгласно която държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността, и ставката за търговския газьол, използван като гориво, не е под националните прагове на данъчно облагане, в сила от 1 януари 2003 г., означава ли, че разпоредбата на член 7, параграф 3, буква б), включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива 2003/96 от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-394/18: I.G.I., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Могат ли кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са предявили възражението по член 2503 от Гражданския кодекс (и следователно не са се възползвали от средството за защита, въведено в изпълнение на член 12 от [Шеста директива]), да предявят отменителен иск по член 2901 от Гражданския кодекс след извършване на разделянето, с цел то да бъде обявено за недействително спрямо тях и следователно в производството по принудително изпълнение да бъдат удовлетворени предпочтително пред кредиторите на дружеството правоприемник или дружествата правоприемници, както и да получат по-преден ред от самите съдружници в тези дружества?
Само до исковете относно действителността на акта за разделяне ли се отнася понятието „недействителност“, съдържащо се в член 19 от [Шеста директива], или и до исковете, с които, макар да не се засяга действителността на акта за разделяне, се иска обявяването му за непораждащ последици или непротивопоставим по отношение на определени лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/18: Tim, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Допускат ли член 57 и член 71, параграф 6 от Директива 2014/24 национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда изключването на икономически оператор оферент, ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на един от тримата подизпълнители, посочени в офертата, вместо да задължи оферента да замени този подизпълнител?
При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че изключването на оферента е сред признатите за държавата членка възможности, допуска ли принципът на пропорционалност — установен в член 5 ДЕС, припомнен в съображение 101 от Директива 2014/24 и прогласен от Съда за основен принцип на правото на Съюза — национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда, че ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на определен подизпълнител, икономическият оператор оферент се изключва във всички случаи, дори когато има и други подизпълнители — които не са изключени и отговарят на изискванията за изпълнение на престациите, подлежащи на възлагане на подизпълнител — или когато икономическият оператор оферент заяви, че се отказва от използването на подизпълнители, тъй като той самият отговаря на всички изисквания за изпълнение на престациите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/19: Iccrea Banca, Заключение от 29 януари 2020 г.

1. Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/18: Комисия/Италия (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 28 януари 2020 г.

Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Заключение от 23 януари 2020 г.

1. Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110), и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?
3. При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391), и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3‑bis от legge 13 aprile 1988, n. 117, sulla responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите), който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/13: Eulex Kosovo/Elitaliana, Определение от 16 януари 2020 г.

Обхващат ли съдебните разноски само необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, включително адвокатското възнаграждение?
Кои критерии следва да се вземат предвид при определяне на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски?
Следва ли размерът на адвокатския хонорар да се определя по тарифите на държавите членки или въз основа на обективна преценка на всички обстоятелства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/13: Eulex Kosovo/Elitaliana, Определение от 16 януари 2020 г.

Какви критерии следва да се вземат предвид при определяне на размера на възстановимите разноски по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник?
Включва ли възнаграждението на адвокат необходимите разходи, които подлежат на възстановяване в рамките на съдебното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/19: Telecom Italia и др., Определение от 16 януари 2020 г.

Изисква ли се националната юрисдикция да изложи достатъчно ясно фактическата и правната рамка на спора и мотивите за искане на тълкуване на разпоредби от правото на Съюза при подаване на преюдициално запитване?
Явява ли се преюдициалното запитване недопустимо при липса на обоснована връзка между исканото тълкуване на разпоредбите от директивите на ЕС и националната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/19: Telecom Italia и др., Определение от 16 януари 2020 г.

Установена ли е презумпция за релевантност на преюдициалните въпроси, отправени от националните съдилища към Съда на Европейския съюз, съгласно член 267 ДФЕС?
Изисква ли се в преюдициалното запитване националният съд да изложи причините, поради които отговорът на поставените въпроси е необходим за решаването на спора, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се недопустимо преюдициалното запитване, когато не съдържа достатъчно пояснения относно необходимостта от отговора за решаването на главния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15253545556408 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form