Гръцки
Автентичен език на производството – гръцки
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Комисията да изисква възстановяване на изплатени суми поради недоказани или недопустими разходи по договора за безвъзмездна помощ?
Спазено ли е изискването за добросъвестност и оправдани правни очаквания при процедурата по възстановяване на средствата?
Правилно ли е разпределена тежестта на доказване относно допустимостта на декларираните разходи?
Спазени ли са процесуалните изисквания за мотивиране и допустимост на основанията в исковата молба?
Допустимо ли е Общият съд да откаже назначаване на експертиза при преценка на доказателствата по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Общия съд след сключване на приятелско споразумение между страните?
Длъжни ли са да се впишат условията на приятелското споразумение в съдебното разпореждане, ако няма съгласие между страните по този въпрос?
Как се разпределят съдебните разноски при наличие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Правилно ли е приложен критерият за частния инвеститор и спазено ли е задължението за мотивиране при преценката на държавното участие в увеличението на капитала (мярка 3)?
Тълкувано ли е правилно понятието за икономическо предимство и достатъчно мотивирано ли е решението относно държавната гаранция от 2008 г. (мярка 2) и гаранцията от 2010 г. (мярка 4)?
Спазени ли са правилата на Временната рамка от 2011 г. и Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране при преценката на съвместимостта на държавната гаранция от 2011 г. (мярка 6) и достатъчно мотивирано ли е решението в тази част?
Правилно ли е определен размерът на подлежащите на възстановяване помощи за мерки 2, 4 и 6 и спазено ли е задължението за мотивиране при тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушила ли е Република Гърция задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е изпълнила в срок всички мерки, произтичащи от изпълнението на съдебното решение от 23 април 2015 г. по дело C‑149/14 относно защитата на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници?
Следва ли на Република Гърция да бъде наложена еднократна парична санкция (сума forfaitaire) поради неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС и какъв да бъде размерът ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушила ли е Гръцката република задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда от 23 април 2015 г. относно защитата на водите от нитратно замърсяване от селскостопански източници?
Следва ли на Гръцката република да бъде наложено плащане на еднократна сума (капация) като финансова санкция за неизпълнение на предходното решение на Съда по член 260, параграф 2 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Подлежи ли съдебното решение на служебна поправка при наличие на грешки във версията на езика на производството съгласно приложимия Процедурен правилник?
При какви условия загубилата страна следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага финансови корекции за разходи, извършени извън предвидения в член 52, параграф 4, буква в) от Регламент № 1306/2013 24-месечен срок, и правилно ли е изчислена базата за корекцията?
Съвместимо ли е налагането на нови финансови корекции по отношение на разходи по мярка 125A с принципите ne bis in idem, правната сигурност, добрата администрация, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност?
Съответства ли процедурата по подбор на проекти по мярка 125A на изискванията на член 71, параграф 2 и член 75, параграф 1 от Регламент № 1698/2005, член 43 от Регламент № 1974/2006, разпоредбите на ПРСР 2007-2013 и член 24, параграф 2, буква б) от Регламент № 65/2011, и обосновано ли е прилагането на 10% корекция?
Съответства ли прилагането на 10% корекция по мярка 125A на принципите на пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, на насоките на Комисията относно финансовите корекции и на изискването за мотивиране?
Съответства ли 5% корекция по мерки 321 и 322 на изискванията на член 24, параграф 2 от Регламент № 65/2011, има ли материална грешка или недостатъчна мотивация и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Съответства ли 5% корекция по мярка 123A на изискванията на член 24, параграфи 1 и 2 от Регламент № 65/2011, на принципа на пропорционалност, и има ли материална грешка или недостатъчна мотивация?
Има ли корекцията по линия на ЕФГЗ (FEAGA) правно основание и достатъчна мотивация за финансовите години 2011-2013 и спазен ли е принципът на добра администрация за 2013 г.?
Извършена ли е корекцията по линия на ЕФГЗ (FEAGA) въз основа на фактическа грешка, недостатъчна мотивация и в нарушение на правото на защита на Република Гърция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е Комисията да изключи от финансиране определени разходи, направени от Гърция, когато съобщаването на резултатите от проверките е извършено след изтичането на двадесет и четири месеца от крайното изплащане на помощта?
Спазени ли са границите на правото на преценка на държавите членки при определянето на допустимостта на операциите и разходите по мерките за развитие на селските райони?
Допустимо ли е прилагането на фиксирана финансова корекция от 5 % поради установени пропуски при оценяването на заявленията за подпомагане, административния контрол и проверката за обоснованост на разходите?
Изисква ли се изрично посочване на правното основание в акта на институцията, когато има приемственост между старата и новата правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Нарушено ли е правото на защита на получателя на държавна помощ в административното производство по контрол на държавни помощи?
Правилно ли е прието, че разглежданата мярка има селективен характер по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Може ли разглежданата мярка да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията?
Правилно ли е установено наличието на икономическо предимство за жалбоподателя и спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Правилно ли е тълкуването, че Решение № 565/2014/ЕС произвежда пряко правни последици под формата, от една страна, на права на граждани на трети страни да не подлежат на изискването за виза за влизането им в държавата членка на дестинация, и от друга страна, на задължение за въпросната държава членка на дестинация да не изисква такава виза, ако те притежават виза или разрешение за пребиваване, включени в списъка на онези, за които важи взаимното признаване въз основа на Решение № 565/2014/ЕС, което държавата членка на дестинация е поела задължението да прилага?
2) Ако въздушен превозвач на летището на държавата членка на заминаване, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, откаже достъп на борда на пътник, позовавайки се на отказа на органите на държавата членка на дестинация да разрешат влизането му в тази държава поради твърдяна липса на входна виза (visa), може ли да се счита, че въздушният превозвач изпълнява функцията и действа като еманация на съответната държава (emanation of State), така че претърпелият вреди пътник да може да му противопостави Решение № 565/2014/ЕС пред съда на държавата членка на заминаване, за да докаже, че е имал правото да влезе без допълнителна виза и да поиска парично обезщетение за нарушаването на това право и следователно за нарушаването на договора му за превоз?
3) Може ли въздушен превозвач, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, да откаже достъп на борда на гражданин на трета страна въз основа на решение на органите на държавата членка на дестинация да се откаже влизане на територията на тази държава членка, без преди това да е било издадено или/и предадено на горепосочения гражданин аргументирано решение в писмен вид за отказа за влизане (вж. член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2016/399, предишен член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, предвиждащ издаването на аргументирано решение за отказа за влизане), за да бъде гарантирано спазването на основните права, и по-специално на съдебната защита на правата на претърпелия вреди пътник (вж. член 4 от същия регламент)?
4) Трябва ли член 2, [буква] й) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че от приложното му поле се изключва случаят на отказан достъп на борда на пътник всеки път когато въздушният превозвач вземе подобно решение въз основа на твърдени „неподходящи документи за пътуване“
Правилно ли е тълкуването, че отказаният достъп на борда попада в приложното поле на Регламента, ако въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай бъде постановено съдебно решение, че документите за пътуване са били подходящи и отказаният достъп на борда е бил неоснователен или неправомерен поради нарушаване на европейското право?
5) Може ли пътник да бъде лишен от правото на обезщетение, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, чрез позоваване на клауза за освобождаване от отговорност или за ограничаване на отговорността на въздушния превозвач в случай на твърдени неподходящи документи за пътуване, когато такава клауза съществува в обичайните и предварително публикувани условия за упражняване или/и предоставяне на услуги от въздушен превозвач
Допуска ли член 15 във връзка с член 14 от същия регламент прилагането на такива рестриктивни клаузи и/или клаузи за освобождаване от отговорност на въздушния превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.