всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Съвместими ли са австрийските разпоредби, които изискват само местни кредитни институции или местни икономически доверени лица да бъдат назначавани като данъчни представители на инвестиционни или имотни фондове, със свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 49 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2011 г.

Правото на Съюза изисква ли предоставяне на производно право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е член на семейството на гражданин на Съюза, пребиваващ единствено в държавата членка, на която е гражданин, без да е упражнил свободата си на движение?
Допускат ли клаузите „standstill“ по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 въвеждането на по-строги национални правила по отношение на първото приемане на турски граждани в сравнение с по-рано действащите правила, ако новите ограничения са приети след влизането в сила на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Съвместима ли е с правото на свободно предоставяне на услуги национална правна уредба, която допуска само установени в държавата членка данъчни консултанти, одитори и кредитни институции да бъдат данъчни представители на инвестиционни фондове и инвестиционни фондове за недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли член 12, параграф 1 от Директива [96/82] да се тълкува в смисъл, че задълженията, които налага на държавите членки — и по-конкретно задължението в политиките си за използване на земята и в процедурите за прилагането на тези политики да вземат предвид в дългосрочен план нуждата от запазване на подходящото разстояние между предприятията, обхванати от Директивата, от една страна, и сградите за обществено ползване, от друга страна — имат за адресати само органите, отговорни за планирането, които трябва да взимат решения относно използването на земите въз основа на претегляне на засегнатия обществен и частен интерес, или те имат за адресати и органите, които издават разрешенията за строеж и които при условия на обвързана компетентност следва да вземат решение за разрешаването на проект във вече застроен участък?
В случай че член 12, параграф 1 от Директива [96/82] има за адресати и органите, които издават разрешенията за строеж и които при условия на обвързана компетентност следва да вземат решение за разрешаването на проект във вече застроен участък:
Обхващат ли посочените по-горе задължения забраната за разрешаване на установяването на сграда за обществено ползване, при което — предвид приложимите в областта на планирането принципи — не е спазено подходящо разстояние от съществуващо предприятие, когато недалече или на незначително разстояние от предприятието вече съществуват редица подобни сгради за обществено ползване, при положение че в резултат на новия проект операторът не следва да взема предвид допълнителни изисквания за ограничаване на последиците от авария и че са спазени изискванията за здравословен живот и здравословни условия на труд?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Отчита ли в достатъчна степен изискването за запазване на подходящо разстояние правна разпоредба, съгласно която при посочените в предходния въпрос обстоятелства е задължително установяването на сграда за обществено ползване да бъде разрешено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

1) a) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с член 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която:
– концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер най-малко на 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство,
– концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти?
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: дружеството [Casinos Austria] е притежател на всичките дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване.
б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им?
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че макар правната уредба в наказателноправната област по принцип да е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед на общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи?
3) a) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие?
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор?
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите?
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги?
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, но поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално равнище?
4) a) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка?
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 3, точка 64 от Einkommensteuergesetz, по силата на която надбавки като разглежданите в главното производство, предоставяни на държавен служител на дадена държава членка, който работи в друга държава членка, за да се компенсира загуба на покупателната способност по мястото на работа, не се вземат предвид за целите на определянето на данъчната ставка, приложима в първата държава членка за другите доходи на данъчнозадълженото лице или на неговия съпруг, докато равностойни надбавки, предоставяни на държавен служител на тази друга държава членка, който работи на територията на първата държава членка, се вземат предвид за целите на определянето на тази данъчна ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Допустимо ли е публичното финансиране на преминаването към цифрова наземна телевизия да бъде квалифицирано като необходима държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) ЕО?
Спазено ли е изискването за технологична неутралност при предоставянето на държавната помощ за цифрова наземна телевизия в района на Берлин-Бранденбург?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Допустимо ли е публичното финансиране на преминаването към цифрова наземна телевизия да бъде квалифицирано като държавна помощ, която не е необходима за постигане на целите по член 87, параграф 3 ЕО?
Спазено ли е изискването за технологична неутралност при предоставянето на държавната помощ за преминаване от аналогово към цифрово радиоразпръскване?
Допустимо ли е да се въвежда ново правно основание за първи път в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) В съответствие ли е с член 32 от Протокол № 1 по отношение на определението на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество [към приложение V] от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, ако Европейската комисия по същество извърши сама, макар и със съдействието на местните органи, последваща проверка на издадените в държавата износител доказателства за произход, и става ли въпрос за резултат от проверка по смисъла на посочената разпоредба, ако така получените резултати са вписани в доклад, подписан и от представител на правителството на държавата износител?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли в случай като разглеждания по главното производство — когато сертификатите за преференциално третиране, издадени през определен период от време от държавата износител бъдат обезсилени, тъй като произходът на стоките не е могъл да бъде потвърден въз основа на последваща проверка, като въпреки това не може да се изключи, че някои от стоките за износ отговарят на условията за произход — задълженото лице, да се позове по смисъла на член 220, параграф 2, буква б), втора и трета алинея от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като изтъкне че представените в случая сертификати за произход вероятно са били достоверни и следователно са били основани на вярно представяне на фактите от страна на износителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Въпрос 1
а) Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […], приложено към Директива 1999/70 […], съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на подновяването на договора, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б) смисълът и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“, когато броят на последователните срочни трудови договори преди договора, предмет на преценка, е по-голям или когато периодът, през който съответният работник е полагал труд по силата на последователни срочни трудови договори, е по-дълъг?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 [от TzBfG], съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а) Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 1 от диспозитива на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C‑212/04, Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б) Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Закона за бюджета на провинция […], предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за извършване на срочна работа като „помощен персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в) Това важи ли и когато дейността на „помощния персонал“ в този смисъл не се свежда само до дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ постоянен служител, но обхваща и случаите, в които възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на постоянен служител, заемащ същата длъжност, въпреки че на „помощния персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия постоянен служител, или
г) описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „помощен персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение […], а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. І‑3071, точка 2 от диспозитива) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […] не допуска прилагането на национална правна уредба, „така че подновяването на последователни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение […], ако в закона за транспониране на Директива 1999/70[…] в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общоприложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета посочената директива, това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)
Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form