Дело C-53/10: Franz Mücksch, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли член 12, параграф 1 от Директива [96/82] да се тълкува в смисъл, че задълженията, които налага на държавите членки — и по-конкретно задължението в политиките си за използване на земята и в процедурите за прилагането на тези политики да вземат предвид в дългосрочен план нуждата от запазване на подходящото разстояние между предприятията, обхванати от Директивата, от една страна, и сградите за обществено ползване, от друга страна — имат за адресати само органите, отговорни за планирането, които трябва да взимат решения относно използването на земите въз основа на претегляне на засегнатия обществен и частен интерес, или те имат за адресати и органите, които издават разрешенията за строеж и които при условия на обвързана компетентност следва да вземат решение за разрешаването на проект във вече застроен участък?

В случай че член 12, параграф 1 от Директива [96/82] има за адресати и органите, които издават разрешенията за строеж и които при условия на обвързана компетентност следва да вземат решение за разрешаването на проект във вече застроен участък:

Обхващат ли посочените по-горе задължения забраната за разрешаване на установяването на сграда за обществено ползване, при което — предвид приложимите в областта на планирането принципи — не е спазено подходящо разстояние от съществуващо предприятие, когато недалече или на незначително разстояние от предприятието вече съществуват редица подобни сгради за обществено ползване, при положение че в резултат на новия проект операторът не следва да взема предвид допълнителни изисквания за ограничаване на последиците от авария и че са спазени изискванията за здравословен живот и здравословни условия на труд?

При отрицателен отговор на този въпрос:

Отчита ли в достатъчна степен изискването за запазване на подходящо разстояние правна разпоредба, съгласно която при посочените в предходния въпрос обстоятелства е задължително установяването на сграда за обществено ползване да бъде разрешено?