всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38[…] да се тълкува в смисъл, че предоставя на гражданите на […] Съюза, които пребивават законно от повече от пет години в държава членка единствено съгласно нейното национално законодателство, но през този период не отговарят на изискванията на член 7, параграф 1 от [тази] директива, право на постоянно пребиваване в тази държава членка?
2) Трябва ли, когато се определя периодът на законно пребиваване по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38[…], да се отчетат и периодите на пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка, преди държавата им на произход да се присъедини към […]Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Компетентността на Общия съд да взема предвид нови доказателства, които не са били представени пред Службата в производства по регистрация на марка на Общността.
Критериите за преценка на отличителния характер на фигуративна марка, състояща се от изображение на част от стока.
Допустимостта на обжалване, когато са направени възражения за неправилна преценка на фактите и доказателствата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Може ли Общият съд да взема предвид доказателства, които не са били представени пред СХВП в административната фаза?
Какви са критериите за преценка на отличителния характер на фигуративна марка, представляваща двуизмерното изображение на стока?
Допустимо ли е в обжалването пред Съда да се оспорва преценката на фактите и доказателствата, направена от Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 […] и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Включва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО, задължение за държавата членка да предостави право на пребиваване на гражданин на трета държава, който желае да живее със свой роднина – гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение и не е икономически зависим от молителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1.
Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и на член 2, параграф 1 от Директивата относно срока за закрила във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество, да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. a.
Във връзка с правата на използване по смисъла на точка 1, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б.
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като така нареченото „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество?
При утвърдителен отговор на въпрос 2б:
3. Във връзка с правата по смисъла на точка 2, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
4. В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли понятието „материали“ в член 13, параграф 1, буква г), второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че обхваща и опаковъчните материали като празните бутилки, превозвани от търговец на вина и напитки, който стопанисва магазин, извършва доставки за клиентите си един път седмично и във връзка с това събира празните опаковки, за да ги занесе на доставчика си на едро?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 да се тълкува в смисъл, че предвидената в параграф 2 от този член временна сума за преструктуриране по отношение на захарта и инулиновия сироп, възлизаща на 113,30 EUR на тон квота за 2008/2009 пазарна година, трябва да се събира при всички обстоятелства и в пълен размер дори когато заплащането на тази сума би довело до (значителен) излишък във фонда за преструктуриране, а възможността за допълнително нарастване на необходимостта от финансиране изглежда изключена?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение нарушава ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 принципа на предоставената компетентност, доколкото чрез предвиждането на временната сума за преструктуриране тази разпоредба би могла да въведе общ данък, който не би бил ограничен до финансирането на разходи в полза на лицата, от които се изисква заплащането на този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form