всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1. Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
2. Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на първото незаконно влизане („първа държава членка“) трябва да приеме, че е компетентна да разгледа молбата за убежище на гражданин на трета страна, ако са налице следните обстоятелства:
Гражданин на трета страна влиза незаконно от трета страна в съответната първа държава членка. Той не подава молба за убежище в тази държава членка и впоследствие я напуска, като отива в друга трета страна. След по-малко от три месеца влиза от трета страна в друга държава членка на ЕС („втора държава членка“), отново незаконно. От тази втора държава членка отива направо в трета държава членка, в която за първи път подава молба за убежище. Между този момент и незаконното влизане в първата държава членка са изминали по-малко от дванадесет месеца.
3. Независимо от отговора на втория въпрос, когато посочената в него „първа държава членка“ е държава членка, чиято процедура за предоставяне на убежище се характеризира със системни недостатъци, сходни на описаните в Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011 г. по дело M.S.S. (жалба 30.696/09), необходима ли е друга преценка за по принцип компетентната по смисъла на Регламент № 343/2003 държава членка, независимо от Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дела C‑411/10 и C‑493/10
Може ли да се приеме, че престоят в такава държава членка е изначално ирелевантно обстоятелство за определянето на компетентността по смисъла на член 10 от Регламент № 343/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Допускат ли член 7, параграф 2 от [Директивата за нелоялни търговски практики], както и точка 11 от приложение I към нея във връзка с член 4 и член 3, параграф 5 от същата директива прилагането на национална разпоредба (в случая член 10 от Регионалния закон […] за периодичния печат […]), която има за цел не само да защитава потребителите от въвеждане в заблуждение, но също и да гарантира независимостта на периодичния печат и която, за разлика от член 7, параграф 2 от Директивата за нелоялни търговски практики и точка 11 от приложение I към същата директива, предвижда забрана за всяка платена публикация, независимо от преследваната с нея цел, когато тази публикация не е ясно обозначена със забележката „рекламно обявление“, ако сами по себе си разположението и оформлението на публикацията не показват рекламния ѝ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, първа алинея [от Втора директива за животозастраховането] с оглед на член 31, параграф 1 [от Трета директива за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 5а, параграф 2, четвърто изречение [от VVG, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите], съгласно която правото на отказ или на възражение се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия дори когато притежателят на полица не е бил уведомен за правото на отказ или на възражение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:
а) притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Следва ли член 3, параграф 1 [от Директивата] във връзка с член 2, буква г) от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че действие на търговец, представляващо търговска практика от страна на търговци към потребители, е налице и тогава, когато законна здравноосигурителна каса предоставя на присъединените към нея здравноосигурени лица (заблуждаваща) информация относно неблагоприятните последици, които могат да възникват за тях, ако се преместят в друга законна здравноосигурителната каса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Подлежи ли на възстановяване адвокатско възнаграждение и разноски в размер, надвишаващ обективно необходимите за производството, и как се определя този размер?
Следва ли да се възстановяват разходи за повече от един адвокат при участие в устното заседание, когато не се установява обективна необходимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Съществува ли задължение за подаване на молба за определяне на съдебните разноски в определен срок и как се определя този срок?
Кои разходи и възнаграждения на адвокати следва да се считат за необходими и подлежащи на възстановяване при определяне на съдебните разноски?
Как следва да се оценяват разноските във връзка с участието на няколко адвоката и с възнаграждения, начислени за период след устната фаза на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.

Възможно ли е наличието на значителен брой засегнати лица или правни отношения и евентуални различия в националната съдебна практика да обосноват необходимостта от ускорено преюдициално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли при тълкуването на националното право да се взема предвид Директива 2001/29, когато разглежданите събития са настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?
Може ли възпроизвеждането чрез принтер да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?
Достатъчна ли е самата възможност за прилагане на посочените в член 6 от Директива 2001/29 технически мерки, за да отпадне условието за заплащане на справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?
Отпадат ли условието по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 и възможността (съображение 36 от Директивата) за справедливо обезщетение, в случай че притежателят на правата е разрешил изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на своето произведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Следва ли неоспореното решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 3, второ изречение ДФЕС, да има за резултат дадена национална юрисдикция, сезирана с искане за възстановяване на извършените плащания и преустановяване на всякакво плащане, да е обвързана от становището на Комисията, изразено в решението за започване, по отношение на въпроса дали спорната мярка може да се квалифицира като помощ?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Може ли, когато публично предприятие по смисъла на член 2, буква б), подточка i) от Директива 2006/111/ЕО експлоатира летище, мерките, приети от това предприятие, да се квалифицират предвид правната уредба за държавните помощи като селективни мерки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС единствено поради факта че от тях се ползват само предприятията — въздушни превозвачи, които използват летището?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли критерият за селективност да се счита за неизпълнен, когато публичното предприятие, което е летищният оператор, поставя по прозрачен начин същите условия на всички авиокомпании, които решат да използват летището?
б) Важи ли същото, когато летищният оператор е избрал определен търговски модел (в настоящия случай сътрудничество с нискотарифни авиокомпании) и когато условията за използване, приложени към тази клиентела, не са атрактивни за всички авиокомпании?
в) Трябва ли дадена мярка във всеки случай да се счита за селективна, когато съществена част от пътниковия поток на летището в продължение на години се пада на една авиокомпания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form