Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Включва ли се в предмета на обжалването пред Съда възможността за нова преценка на фактите и доказателствата, разгледани от Общия съд, и при какви условия това е допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Следва ли изключването на възможността за приспадане на корпоративен данък поради освобождаването от данък на дивидентите, разпределяни на германски капиталови дружества от установени в трета държава капиталови дружества, за което освобождаване националните разпоредби изискват получаващото дивидентите дружество да притежава поне 10 % от капитала на разпределящото дивидентите дружество, да се преценява единствено от гледна точка на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС или следва да се преценява и от гледна точка на свободното движение на капитали по смисъла на членове 63—65 ДФЕС, в случай че получаващото дивидентите капиталово дружество фактически притежава 100 % от капитала на разпределящото дивидентите капиталово дружество?
2. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, съгласно което не е възможно, когато разпределяните от чуждестранни дъщерни дружества дивиденти са освободени от данък, да се извърши приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху разпределените дивиденти дори и ако дружеството майка е отчело загуба, при положение че за разпределяните от местни дъщерни дружества дивиденти е предвидено такова облекчение чрез приспадането на платения корпоративен данък?
3. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, което изключва възможността за приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху дивидентите, разпределени от пряко и косвено притежаваните дъщерни дружества, които дивиденти са освободени от данъчно облагане в държавата на съответното дъщерно дружество, разпределят се (по-нататък) и на местното дружество майка и в Германия също са освободени от данъчно облагане, но същевременно позволява при изцяло вътрешни положения платеният корпоративен данък да бъде евентуално възстановен чрез приспадане на равнището на пряко притежаваното дъщерно дружество на корпоративния данък върху дивидентите от косвено притежаваното дъщерно дружество и приспадане на равнището на дружеството майка на корпоративния данък върху дивидентите от пряко притежаваното дъщерно дружество, когато дружеството майка е отчело загуба?
4. В случай че са приложими и разпоредбите относно свободното движение на капитали, в зависимост от отговора на въпроса по точка 2 се поставя допълнителен въпрос по отношение на разпределяните от канадските дружества дивиденти:
Следва ли настоящият член 64, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на Федерална република Германия да прилага непроменени по съществото си към 31 декември 1993 г. разпоредби на националното право или на сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и следователно да продължава да изключва възможността за приспадане на канадския корпоративен данък върху освободените от данъчно облагане в Германия разпределени дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/35 да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да обявят за приложими въведените за транспонирането на член 10a от Директива 85/337 национални разпоредби и към такива административни производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., но разрешенията по тях са издадени едва след този срок?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 10a от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да разпрострат приложимостта на отнасящите се до оспорването на процесуална законосъобразност на дадено решение национални разпоредби, които транспонират член 10a от Директива 85/337/ЕИО, и до случаи на извършена, макар да е неправилна, оценка на въздействието върху околната среда?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите — в които в съответствие с член 10a, параграф 1, буква б) от Директива 85/337 административно-процесуалното право на дадена държава членка определя като принцип, че за членовете на заинтересованата общественост достъпът до процедура за обжалване пред съд зависи от твърдението им, че техни права са нарушени — член 10a от същата директива да се тълкува в смисъл, че
a) оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността, може да има успех и да доведе до отмяна на решението единствено когато с оглед конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако процесуалните нарушения липсват, и когато освен това процесуалните нарушения в същото време засягат материалноправното положение на жалбоподателя или
б) в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността, трябва да се вземат предвид и други процесуални нарушения?
При отговор на горепосочения въпрос по смисъла на буква б):
Какви следва да са изискванията по същество по отношение на процесуалните нарушения, за да могат те в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решенията да се вземат под внимание в полза на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,
— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,
и ако за тази цел
— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и
— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но
— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и
— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е при определяне на пазарната цена на Bank Burgenland да не се вземат предвид рисковете, свързани с гаранцията Ausfallhaftung, предоставена от провинция Бургенланд?
Следва ли вероятността за отказ или забавяне на разрешението от австрийския финансов надзорен орган (FMA) при продажба на Bank Burgenland на консорциума да бъде отчетена при оценката на офертите?
Може ли офертата на консорциума да бъде използвана като определяща за пазарната цена на Bank Burgenland, въпреки твърдения за опорочаване на тръжната процедура и евентуално завишаване на офертата?
Длъжен ли е Общият съд да отчете предимствата, произтичащи от издаването на ценни книжа на стойност 320 милиона евро, при преценката за наличие на държавна помощ в сделката по приватизацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Являва ли се решението на Комисията за откриване на формалната процедура по разследване на държавна помощ акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност и редовното административно производство от страна на Комисията?
Нарушен ли е принципът на ефективна съдебна защита и правата на защита на жалбоподателя?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Явява ли се решението на Комисията за откриване на официална процедура по член 88, параграф 2 ЕО относно държавна помощ действие, което поражда обвързващи правни последици и може да бъде предмет на жалба за отмяна по член 230, параграф 4 ЕО?
Завършена ли е официалната процедура, открита с решението от 1999 г., с отрицателното решение на Комисията от 2002 г., така че последващото решение от 2007 г. представлява ново действие с правни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 889, параграф 1, първа алинея, второ тире от [Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че урежда единствено случаите на подаване на молба за възстановяване, в които дадена стока първоначално е допусната за свободно обращение, като е приложена митническата ставка за стоки с произход от трети страни, а едва впоследствие се оказва, че към момента на приемането на митническата декларация всъщност е било възможно да се приложи намалена или дори нулева митническа ставка (в конкретния случай преференциална митническа ставка), чийто срок на действие е вече изтекъл към момента на подаване на молбата за възстановяване, и следователно изтичането на срока на действие на ограничен във времето преференциален режим не може да бъде противопоставяно на подалото молба за възстановяване лице, при положение че преференциалната митническа ставка първоначално е била приложена при поставянето на стоките в режим на свободно обращение и едва впоследствие, при последващото събиране на дължимите митни сборове, митническите органи са отказали прилагането ѝ и са приложили митническата ставка за стоки с произход от трети страни?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) и/или член 32 от Протокол № 1 […] да се тълкува в смисъл, че когато митническите органи на държавата износител поставят върху [сертификат EUR.1] печат, който е различен от изпратения на Комисията от органите на държавата износител образец на печат, органите на държавата вносител следва при възникването на съмнения да третират това изменение като „техническа грешка“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […], като без участието на митническите органи на държавата износител могат да обявят [сертификата] за невалиден?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […] да се приложи и в случай че техническата грешка не е установена непосредствено към момента на вноса, а едва по-късно, когато митническите органи извършват последваща проверка?
Може ли член 16, параграфи 4 и 5 от Протокол № 1 […] да се тълкуват в смисъл, че техническата грешка се счита за отстранена, ако в клетката „Бележки“ на издадения със задна дата [сертификат EUR.1], макар и не дословно възпроизведен, е поставен подобен на някои от предвидените в член 16, параграф 4 от протокола […] парафи, от който в крайна сметка става ясно, че [сертификатът EUR.1] е издаден със задна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 401 от Директива[та] [за ДДС] във връзка с член 135, параграф 1, буква и) от нея да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност и националният особен данък върху хазартните игри могат да се събират само алтернативно, а не кумулативно?
Трябва ли член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива[та] [за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба или практика, съгласно която при експлоатацията на игрални автомати […] данъчната основа се определя като сумата на касата на автомата („каса с електронен брояч“) след изтичането на определен период?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива[та] [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на нехармонизиран данък, съгласно която дължимият ДДС изцяло се приспада от този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба трябва да се прилага и в отношенията между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговите клиенти (потребители), в качеството им на платци?
2) Следва ли да се разглежда като „платежен инструмент“ по смисъла на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО саморъчно подписано от платеца платежно нареждане и/или процедура за нареждане на кредитни преводи въз основа на надлежно подписано платежно нареждане, както и договорена процедура за нареждане на кредитни преводи чрез онлайн (дистанционно) банкиране?
3) Следва ли член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска да се прилагат национални разпоредби, съдържащи обща забрана за получателя на плащането да събира такси, без по-специално да се предвижда определена диференциация в зависимост от вида на използваните платежни инструменти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.