всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Български

Автентичен език на производството – български

Дело C-121/24: Vaniz, Заключение от 4 септември 2025 г.

1) Разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от [Директива 2006/112] и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?
2) Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?
3) Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/24: Shipova, Заключение от 4 септември 2025 г.

1) Допускат ли установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице]?
2) Допускат ли, установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение […]), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице], след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?
Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?
3) Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива [2004/38] и чл. 21, §1 ДФЕС [съобразно приетото в решения от 5 юни 2018 г., Coman и др. (C‑673/16, EU:C:2018:385) и [Панчарево]] задължение на държава — членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
4) Допустимо ли е — с оглед правата, произтичащи от [Хартата] и [ЕКПЧ] за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл[?] [С]ъобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола [в гражданското състояние]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/25: ClaimCompass II, Определение от 4 септември 2025 г.

Изложени ли са достатъчно ясно причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство, които обосновават необходимостта от преюдициално запитване?
Поставя ли се под въпрос изискването за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1 ДЕС в случай на едностранно прекратяване на производството, което не засяга правото на съдебна защита?
Съществува ли обосновка за евентуална злоупотреба с право при оттеглянето на искането за образуване на дело и връзката ѝ с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/25: Комисия/България, Определение от 26 август 2025 г.

Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска, когато причината за оттеглянето е изпълнение на задължението от ответната страна след завеждане на делото?
Оправдава ли поведението на ответната страна изключението от общото правило за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-114/25: Himov, Определение от 28 юли 2025 г.

Каква е степента на визуално, фонетично и концептуално сходство между спорните марки и съответните стоки или услуги?
До каква степен отличителният характер на по-ранната марка влияе върху вероятността за объркване сред средния потребител в Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-549/24: Direktor na Natsionalno tol upravlenie, Определение от 25 юли 2025 г.

Какви са изискванията за доказване на реално използване на марка на Европейския съюз в съответствие с член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001?
При какви условия и въз основа на какви доказателства може да бъде постановена частична отмяна на правата върху марка, когато реалното използване не е установено за всички стоки и услуги, за които тя е регистрирана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/24: Svilosa, Съдебно решение от 16 юли 2025 г.

Трябва ли понятието „доставка на услуга“ по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, респективно понятието „безвъзмездна доставка на услуга“ по смисъла на член 26, параграф 1, буква б) от тази Директива да се тълкуват в смисъл, че включват предприети без възлагане или мандат правни и/или фактически действия от страна на регистрираното за целите на общата система на ДДС лице, с които пряко се цели събирането на вземане в полза на друго лице, а косвено се цели и удовлетворяването на вземането на предприемащото тези действия регистрирано лице, което последното има по отношение на лицето, в чийто пряк интерес са предприети въпросните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/24: Zadzhova, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Следва ли да се тълкува чл. 3, пар. 1 от [Директива 93/13] в насока, че клауза, уговорена в чл. 33, ал. 2 от [Общите условия на ВиК Бургас], създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от общите условия с оглед на обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК Бургас, е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечно фактури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Заключение от 10 юли 2025 г.

2) Следва ли [КЗК] да изключи приложението на [теста от решение Bronner, наричан по-нататък „тестът Bronner“], по отношение на твърдяното нарушение по член 102 от ДФЕС […] отказ за доставка (refusal to supply) във всички случаи, когато господстващото предприятие за ключовата инфраструктура (essential facility) е получило публични средства (по силата на приватизационен договор/концесия), или следва да се преценява размерът на инвестицията, изпълнението на приватизационния договор/концесията (по силата на които е получена ключовата инфраструктура), както и дали инвестицията е направена във връзка с изпълнение на инвестиционния договор/концесия или е по собствена инициатива?
2.1)
Ако отговорът на горния въпрос е положителен, гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в [точка 75 от съобщението на Комисията, съдържащо нейните Насоки относно приоритетите в правоприлагането], когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура (essential facility), при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-312/24: Darashev, Заключение от 10 юли 2025 г.

Следва ли член 2, буква в), подточка ii) от Директива 2014/41/ЕС да се тълкува в смисъл, че като „издаващ орган“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира определен от издаващата държава административен орган, който в съответния случай действа в качеството на разследващ орган в наказателното производство и чиито процесуално-следствени действия, които предполагат намеса в основните права на съответното лице, трябва да бъдат разрешени преди това от съдебен орган в съответствие с националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456759 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form