Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-174/21: Комисия/България (Double manquement – Pollution par les PM10), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да предяви иск по член 260, параграф 2 ДФЕС, когато в официалното уведомително писмо не е ясно посочено, че съдебното решение все още не е изпълнено към референтната дата, с оглед принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/21: Sdruzhenie “Za Zemyata – dostap do pravosadie” и др., Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Член 15, параграф 4 от Директива 2010/75, във връзка с член 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/21: Otdel “Mitnichesko razsledvane i razuznavane”, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/21: Zamestnik izpalnitelen direktor na Darzhaven fond “Zemedelie”, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Тълкуването на член 45, § 4 от [Регламент № 1974/2006] позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия е налице „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при липса на предприемане на необходимите мерки от страна на държавата членка за приспособяване на задълженията на бенефициера към новото положение на стопанството, налице ли е основание да не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкува, при установените в производството по същество факти, разпоредбата на чл. 31 от [Регламент № 73/2009] и какъв е характерът на срока по чл. 75, § 2 от [Регламент № 1122/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/21: BMW Bank, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Директива [2011/83] и/или на Директива [2008/48] и/или на Директива [2002/65] договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри за срок от приблизително от две до три години, в които е включена стандартизирана клауза за изключване на правото на прекратяване на договора на общо основание, при което потребителят е длъжен да сключи застраховка на автомобила за покриване на всички рискове (пълно автокаско), отговорен е освен това за предявяването на претенциите за недостатъци по отношение на трети лица (по-специално пред търговеца и производителя на превозното средство) и при положение че потребителят поема и риска от загуба, повреда и други намаления на стойността
Може ли да се приеме, че това са договори за кредит по смисъла на член 3, буква в) от Директива [2008/48] и/или договори за финансови услуги по смисъла на член 2, точка 12 от Директива [2011/83] и член 2, буква б) от Директива [2002/65]?
2. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Представлява ли недвижим търговски обект по смисъла на член 2, точка 9 от Директива [2011/83] и търговският обект на дадено лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото лице няма представителна власт за сключване на въпросните сделки?
3. При отрицателен отговор на въпрос 6, буква а) или б):
Трябва ли член 16, буква л) от Директива [2011/83] да се тълкува в смисъл, че договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано по-горе в точка II.5) попадат в обхвата на това изключение?
4. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега ( както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Налице ли е договор от разстояние по смисъла на член 2, буква а) от Директива [2002/65] и член 2, точка 7 от Директива [2011/83] и когато по време на преговорите за сключване на договора е осъществен личен контакт само с лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото то няма представителна власт за сключване на въпросните договори?
5. Следва ли да се приеме, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива [2008/48], за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, са несъвместими с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива [2008/48]?
6. Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива [2008/48]?
7. Може ли упражняването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48] да представлява злоупотреба с право?
8. Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с правото на отказ в съответствие с член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48], ако съгласно националното законодателство в случай на договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба, след действително упражняване на правото на отказ на потребителя съобразно член 14, параграф 1 от Директива [2008/48] вземането на потребителя срещу кредитодателя за връщане на платените вноски по кредита става изискуемо само когато потребителят от своя страна е върнал на кредитодателя закупената стока или е представил доказателства, че е изпратил стоката на кредитодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/21: HYA и др. (Motivation des autorisations des écoutes téléphoniques), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съответна ли е на чл. 15 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 вр. съобр. 11 от Директива 2002/58 национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация?
При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/21: Ministerstvo na vatreshnite raboti (Enregistrement de données biométriques et génétiques par la p…, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Валидно ли се имплементира чл. 10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон — чл. 25 ал. 3 и чл. 25а от [ЗМВР] — на сходната норма на чл. 9 от [ОРЗД]?
Спазено ли е изискването по чл. 10 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 52 вр чл. 3 и чл. 8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация?
Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от [ЗМВР], който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от [ЗМВР], който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/22: Eurobank Bulgaria, Определение от 23 януари 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да реши въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Необходимо ли е националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при производство по издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция, следваща да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана от указанията на този съд, ако те не съответстват на правото на Съюза и на правните последици, произтичащи от неравноправния характер на договорна клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.
Предвижда ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 задължение за националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при издаване на заповед за изпълнение, дори когато длъжникът не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция да бъде обвързана от указанията на по-горна инстанция, ако те не отчитат последиците от неравноправния характер на клаузата за потребителски кредит според правото на Съюза?
Дължи ли националният съд да изведе всички последици от констатацията за неравноправност на клаузата и да остави без приложение съдебна практика на по-горна инстанция, ако тя противоречи на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.