Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Заключение от 7 септември 2023 г.
1) При осъществена дерогация по §2 на член 90 от Директивата за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от ДЗЛ при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, §1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на ДЗЛ на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?
3) В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на §1 на чл. 90?
4) Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С‑246/16, Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С‑242/18, УниКредит Лизинг ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т. 62 и т. 65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по §2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?
5) Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?
6) Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/23: Astoria Management, Определение от 27 юни 2023 г.
При какви условия следва делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/22: Direktor na Glavna direktsia “Natsionalna politsia” pri MVR – Sofia, Заключение от 15 юни 2023 г.
Тълкуването на чл. 5 от [Директива 2016/680] във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата, допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право на обработка на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/22: VB (Information du condamné par défaut), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Следва ли член 8, параграф 4, второ изречение от Директива 2016/343 да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който постановява осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия и това става извън хипотезите на член 8, параграф 2, да посочи изрично правото на подсъдимия на възобновяване на производството, което той има съобразно член 9 от Директивата, с цел в един по-късен момент, по-специално при задържането му за изтърпяване на наказанието, това право да му бъде съобщено, при условие че националното право не предвижда уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на възобновяване при задържането му за изпълнение на задочното наказание и също така не предвижда участие на съд при издаване на европейска заповед за арест за изпълнение на наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/21: Politseyski organ pri 02 RU SDVR, Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Следва ли разпоредбите на член 8, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Директива [2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава — членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
Следва ли разпоредбата на член 6, параграф 2 от Директива [2012/13] да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Заключение от 25 май 2023 г.
„[(1)] Противопоставят ли се чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Директива 2012/13 на такова тълкуване от съдебната практика на национален закон — 301, ал. 1, т. 2, вр. чл. 287, ал. 1 НПК — което допуска възможността съдът с присъдата си да даде правна квалификация на деянието, различна от посочената в обвинителния акт, ако тя не се отнася до по-тежко наказуемо деяние, като основанията за това противопоставяне е обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият не е бил надлежно информиран за новата различна правна квалификация и не е можел да се защити против нея?
[(2)] При положителен отговор — чл. 47, ал. 2 от Хартата противопоставя ли се съдът да информира подсъдимия за възможността да постанови акт по същество по различна правна квалификация на деянието и също така да му предостави възможност да подготви защитата си по нея, като основанието за това противопоставяне е обстоятелството, че инициативата за тази различна правна квалификация не произтича от прокурора?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/22: BK и ZhP (Suspension partielle de la procédure au principal), Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Член 23 от Статута на Съда следва ли да се тълкува като задължаващ национална юрисдикция, отправила преюдициално запитване по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, да спре изцяло производството по главното дело — или е достатъчно да спре само онази негова част, която е относима към зададения въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/21: MOMTRADE RUSE, Съдебно решение от 11 май 2023 г.
1) Тълкуването на чл. 132, § 1, б. „ж“ от Директивата за ДДС позволява ли на търговско дружество, регистрирано като доставчик на социални услуги в една държава членка (в случая [Република] България), да се позовава на тази разпоредба, за да получи освобождаване на извършени от него доставки на социални услуги в полза на физически лица, граждани на други държави членки на територията на тези държави
Има ли значение за отговора на този въпрос, че получателите на услугите са осигурявани на доставчика с посредничеството на търговски дружества, регистрирани в държавите членки, на чиято територия са предоставяни услугите?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при тълкуването и прилагането на посочената разпоредба на Съюзното право, по какви критерии и съгласно българското и/или австрийското и германското право ли следва да се преценява дали ревизираното дружество е „организация, призната за благотворителна“ и следва да се счита за доказано извършването на доставки на услуги, „тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“?
3. Съгласно това тълкуване, регистрацията на търговско дружество като доставчик на социални услуги, както са дефинирани в националното законодателство, достатъчно ли е, за да се приеме, че дружеството представлява „организация, призната за благотворителна“ от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.