Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-174/22: EV (Précurseurs de drogues), Определение от 1 декември 2023 г.
Прилага ли се Регламент № 273/2004 относно прекурсорите на наркотичните вещества за случаи, в които лице държи вещества от категория 3 от приложение I в рамките на незаконна дейност?
Има ли значение за приложението на регламента обстоятелството, че лицето държи веществата без необходимото разрешение или регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/22: CI и др. (Précurseurs de drogues), Определение от 1 декември 2023 г.
Попада ли държането на включени в списък вещества в рамките на незаконна дейност в приложното поле на Регламент № 273/2004?
Може ли липсата на разрешение или регистрация за държане на такива вещества да обоснове прилагането на Регламент № 273/2004 при незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/22: CI и др. (Précurseurs de drogues), Определение от 1 декември 2023 г.
Обхваща ли Регламент (ЕО) № 273/2004 случаи, при които лице държи вещества от категория 3 от приложение I в рамките на незаконна дейност?
Има ли значение липсата на разрешение или регистрация за държането на такива вещества за приложимостта на регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/22: Eurobank Bulgaria, Заключение от 30 ноември 2023 г.
1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/23: Svivov, Определение от 28 ноември 2023 г.
Поставя ли националната юрисдикция достатъчно ясно фактическата обстановка, правната уредба и необходимите обяснения за причините за избор на разпоредбите от правото на Съюза в преюдициалното си запитване?
Съответства ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Позволяват ли представените данни да се установи връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, както и релевантността им към разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/23: Svivov, Определение от 28 ноември 2023 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора и необходимостта от отговор на Съда?
Посочва ли преюдициалното запитване връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство?
Може ли при липса на такива сведения да се провери приложимостта и релевантността на цитираните разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/22: OT и др. (Suppression d’un Tribunal), Заключение от 23 ноември 2023 г.
1) Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт ([…] с възприето закриване на съда на 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи?
2) Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт […], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на [СНС], с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
3) Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/22: BG (Octroi de prêts sans autorisation), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Следва ли определението за кредитна институция, дадено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства, или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?
Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по член 4, параграф 1, точка 42 от Регламент № 575/2013 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/23: Eurobank Bulgaria, Определение от 10 ноември 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция уведомява, че не поддържа преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/22: Ministar na zemedelieto, hranite i gorite, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от [решението на Комисията от 5 септември 2014 г.] не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя?
Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти?
Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент [2015/1589] да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от [Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост] да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.