Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-336/24: SINHRON INVEST, Определение от 22 ноември 2024 г.
Допуска ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, която позволява налагане на наказателна санкция на юридическо лице за престъпление, извършено евентуално от негов представител, без да се предостави възможност на юридическото лице да оспори действителното извършване на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/23: Еkоstroy, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/23: SEM Remont, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), както и членове 218—220, член 226 и член 228 от [Директивата за ДДС] практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от [ЗДДС] [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, [с] чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС[, с] чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да [приспадне] [ДДС], както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на [ДДС] („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчнозадълженото лице?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит — към момента на издаването на фактурата без включен в нея [ДДС] или към момента на издаването на протокола от доставчика?
Допустима ли е съгласно член 203 [във връзка с] член 178, б. а) и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация, до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за [регистрация по] ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/23: Комисия/България (Espèces exotiques envahissantes), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Изпълнила ли е Република България задължението си да изготви, изпълни и незабавно предаде на Европейската комисия отделен план за действие или набор от планове за действие относно приоритетните пътища за въвеждане и разпространение на инвазивни чужди видове?
Създадена ли е от Република България система за наблюдение на инвазивни чужди видове, която да отговаря на всички изисквания на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1143/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/23: Комисия/България (Espèces exotiques envahissantes), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Изпълнила ли е Република България задължението си да изготви и изпълни цялостен план за действие или набор от планове за действие относно приоритетните пътища на въвеждане и разпространение на инвазивни чужди видове и да ги предаде незабавно на Европейската комисия?
Създадена ли е от Република България система за наблюдение на инвазивните чужди видове, които засягат Европейския съюз, или интегрирана ли е такава система в съществуващата национална система, съгласно изискванията на член 14 от Регламент (ЕС) № 1143/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/24: Tsenochev, Определение от 6 ноември 2024 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно сведения относно фактическата и правната обстановка, както и относно необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за решаване на висящите дела?
Съществува ли обективна необходимост от преюдициално тълкуване при липса на съгласие на обвиняемите за споразуменията?
Имат ли въпросите, отправени във втори до седми пункт, консултативен или хипотетичен характер, поради което не са релевантни за решаването на делата пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/23: Star Post, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Следва ли член 22, параграф 3 от изменената Директива 97/67 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която доставчик на пощенски услуги, който е конкурент на доставчика на универсалната пощенска услуга, не може да оспорва пред независим орган решение на националния регулаторен орган, на което той не е адресат и с което този орган изчислява съгласно член 7, параграф 3 от тази директива размера на нетните разходи, понесени от доставчика на универсалната пощенска услуга, и констатира, че тези разходи представляват несправедлива финансова тежест по смисъла на последната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/23: Obshtina Pleven, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Следва ли чл. 42, § 3, буква б) във връзка с т. 2) от приложение VII към [Директива 2014/24] да се тълкува в смисъл, че е допустима национална правна уредба и съдебна практика, съгласно която възложителят на обществена поръчка винаги е длъжен да посочи в обявлението за поръчката израза „или [е]квивалентно(и)“ по отношение на изискван стандарт, включително и в случай че изисква съобразяване с хармонизиран стандарт, действащ на основание на [Регламент № 305/2011], респективно издаден на основание на отменената Директива 89/106/ЕИО на Съвета [от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти (ОВ L 40, 1989 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Заключение от 4 октомври 2024 г.
1) Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
3) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
6) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.