всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Wathelet

Генерален адвокат – Wathelet

Дело C-310/17: Levola Hengelo, Заключение от 25 юли 2018 г.

1. а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора му
По-специално: б) Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково
в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение
г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива 2001/29 авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право
б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт
в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт
Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила
Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора
г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право
В това отношение от значение ли е (също) дали цялостното усещане от двата вкуса е сходно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/17: Комисия/Франция (Удръжка върху доходите от капитали), Заключение от 25 юли 2018 г.

Ограничаване на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали поради невземане предвид на данъчното облагане на непреките дъщерни дружества, установени в държава членка, различна от Франция
Непропорционален характер на изискванията, предвидени относно доказателствата в подкрепа на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали
Ограничаване на възстановимата сума на неправомерно събраната удръжка до една трета от размера на дивидентите
Неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с правото на Съюза на ограниченията на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/16: Orange Polska/Комисия, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Задължена ли е Европейската комисия да докаже наличието на законен интерес при установяване на нарушение, което е преустановено към момента на приемане на решението, когато същевременно се налага глоба?
Длъжен ли е Общият съд да провери дали Комисията е взела предвид действителните или вероятните последици от нарушението при определяне на тежестта му и размера на глобата?
Следва ли инвестициите, направени от предприятието нарушител за подобряване на мрежата, да бъдат признати като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-553/16: TTL, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б“ от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество — платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството—платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 20 юли 2018 г.

Приложим ли е шестседмичният срок по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в случаи, когато интересът за встъпване възниква след изтичането му?
Могат ли да се приемат като изключителни обстоятелства по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз твърденията за възникнал интерес вследствие на решение на Общия съд за разкриване на документи?
Допустимо ли е прилагането по аналогия на член 129, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз относно закъснели молби за встъпване пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-707/17: Pinzaru и Cirstinoiu, Определение от 12 юли 2018 г.

Противоречи ли на принципа на пропорционалност и на изискванията на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 национална правна уредба, която за неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой предвижда кумулативно отнемане на сумата в полза на държавата и наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-707/17: Pinzaru и Cirstinoiu, Определение от 12 юли 2018 г.

Съвместима ли е с принципа на пропорционалност национална правна уредба, която при неизпълнение на задължението за деклариране на парични средства предвижда както отнемане на недекларираната сума, така и лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.

Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/17: IQ, Заключение от 10 юли 2018 г.

1) Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 5 юли 2018 г.

Приложим ли е срокът от шест седмици за подаване на молба за встъпване съгласно член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато интересът за встъпване е възникнал след изтичането му?
Допустимо ли е дерогиране от този срок при позоваване на основни права по член 47 от Хартата на основните права или при аналогично прилагане на други процесуални разпоредби?
Могат ли да се прилагат изключения от срока поради форсмажорни обстоятелства или извинителна грешка в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891086 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form