всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Wathelet

Генерален адвокат – Wathelet

Дело C-482/17: Чешка република/Парламент и Съвет, Заключение от 11 април 2019 г.

Нарушение на принципа на предоставената компетентност, доколкото законодателят на Съюза е използвал член 114 ДФЕС като правно основание за мярка, която в действителност преследва целите за предотвратяване на престъпления, и по-специално на тероризма
Нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/17: Ibrahim, Съдебно решение от 19 март 2019 г.

1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнение на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите] молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липса на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално, позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането във вътрешното право на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането?
2) Предоставя ли член 33 от Директивата [относно процедурите] право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието, предоставено с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако:
а) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или
б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила,
– противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или
– не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива[та за определянето], без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б), това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения минимум, или им се предоставя такава социална закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на съответната държава членка?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане e подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка?
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на регламентите „Дъблин“, имплицитно, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/17: Jawo, Съдебно решение от 19 март 2019 г.

Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-349/17: Eesti Pagar, Съдебно решение от 5 март 2019 г.

Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че в рамките на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако субсидираната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен
Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за неустойка поради отказ от договора, чието сключване представлява нарушение на изискването за стимулиращ ефект
В случай че органите на държавата членка имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи за неустойка поради отказ от договора могат да се считат за достатъчно незначителни, за да е изпълнено изискването за стимулиращ ефект?
Задължен ли е органът на държавата членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ дори и когато Комисията не е приела решение в този смисъл?
Може ли органът на държавата членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията по Регламент № 800/2008, но която в действителност е неправомерна — да породи оправдани правни очаквания у получателя на помощта
За пораждането на оправдани правни очаквания у получателя на помощта достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се претеглят общественият и личният интерес
При това претегляне от значение ли е дали Комисията е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?
Какъв давностен срок е приложим за възстановяването на неправомерна помощ от органа на държавата членка
Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент № 659/1999, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?
Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 ДФЕС или Регламент № 2988/95?
Когато разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея
При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/17: Wächtler, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.

Трябва ли клаузите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат система на данъчно облагане на държава членка, която предвижда, че с цел да не бъде пропуснат нито един елемент от облагаемата данъчна основа скритите, все още нереализирани капиталови печалби от дружествени права (незабавно) се облагат с данък в случаите, когато гражданин на тази държава членка, който първоначално е неограничено данъчнозадължено лице в нея, премества местоживеенето си от тази държава в Швейцария, а не в държава — членка, или в държава, спрямо която се прилага ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/17: Paysera LT, Съдебно решение от 16 януари 2019 г.

Трябва ли член 5, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, буква а) от Директива [2009/110] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следните трансакции се считат за платежни услуги, свързани (или не) с издаването на електронни пари:
а) платежна трансакция, при която по искане (нареждане) на държателя на електронни пари към институцията за електронни пари (издателя) електронните пари (средства, които могат да бъдат обратно изкупени) се прехвърлят по номинална стойност по банкова сметка на трето лице; и
б) платежна трансакция, при която по нареждане на продавача купувачът (платецът) на стоки и/или услуги плаща за стоките и/или услугите, като извършва прехвърляне/плащане на средства към институция за електронни пари (издател на електронни пари), която при получаване на средствата издава електронни пари в полза на продавача (държателя на електронни пари) по номинална стойност на получените средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/18: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Съвместимо ли е с член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО облагането с данък върху добавената стойност на възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/18: Комисия/Полша, Определение от 17 декември 2018 г.

Нарушават ли разпоредбите на Закона за Върховния съд на Полша относно намаляването на пенсионната възраст и предоставянето на дискреционни правомощия на президента по отношение на несменяемостта и независимостта на съдии изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?
Може ли прилагането на тези национални разпоредби да причини значителна и непоправима вреда на правния ред на Съюза и на принципите на правовата държава, обосноваващи необходимостта от временни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/17: Weiss и др., Съдебно решение от 11 декември 2018 г.

Следва ли да се приеме, че Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари, изменено с Решение (ЕС) 2017/100 на Европейската централна банка от 11 януари 2017 г., е невалидно с оглед на член 119, член 123, параграф 1, член 127, параграфи 1 и 2 и член 296, втора алинея ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ?
Следва ли да се приеме, че евентуално следващото от посоченото в първия въпрос решение неограничено разпределение на риска между националните централни банки от Евросистемата в случай на неизпълнение по облигациите на централните правителства и приравнените към тях емитенти е в противоречие с членове 123 ДФЕС и 125 ДФЕС и с член 4, параграф 2 ДЕС, ако това може да наложи рекапитализиране на национални централни банки с бюджетни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/17: Tratave, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА CЪДА (шести състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Данъчна основа — Намаляване — Принцип на данъчен неутралитет“ По дело C‑672/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) (Данъчен арбитражен съд (Административен арбитражен център), Португалия) с акт от 16 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 28 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело Tratave — Tratamento de Águas Residuais do Ave SA срещу Autoridade Tributária e Aduaneira, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на първи състав, изпълняващ функциите на председател на шести състав, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Tratave — Tratamento de Águas Residuais do Ave SA, от A. G. Schwalbach, advogado, – за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и R. Campos Laires, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Caeiros и L. Lozano Palacios, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципа на данъчен неутралитет и на член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123486 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form