Tizzano

1. Задължението, наложено на държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Европейската общност или от действията на институциите на Общността (член 10 ЕО), и принципът на върховенство на правото на Общността над националното право сами по себе си и без необходимост от специални разпоредби на националното право, дават ли на националните съдилища правомощието да не прилагат всички разпоредби на националното право, които са в противоречие с правото на Общността, независимо от статута на тези разпоредби в йерархията на нормите (правилници, закони и дори конституция)?
2. (a) Когато испанските административни и съдебни органи са длъжни да се произнесат относно правото на работник, чийто работодател е обявен в несъстоятелност, да получи от [Fogasa] обезщетението, дължимо му вследствие на прекратяване на трудов договор, което съгласно националното законодателство е гарантирано в случай на несъстоятелност, прилагат ли те правото на Общността, въпреки че членове 1 и 3 от Директива 80/987/ЕИО не предвиждат изрично обезщетение при прекратяване на договора?
(b) Ако да, при прилагането на Директива 80/987/ЕИО и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда на Европейските общности, независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на Испанския конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в Испанската конституция?
(c) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, при които правото на работника да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, при които това право е резултат от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?
3. (a) Когато преди влизането в сила на Директива 2002/74/ЕО държава членка вече е предоставила на работниците законово право на защита от гаранционна институция в случай на несъстоятелност на работодателя по отношение на обезщетение при прекратяване на договора, може ли да се приеме, че държавата членка прилага правото на Общността от влизането в сила на тази директива на 8 октомври 2002 г., независимо че срокът за транспониране на директивата не е изтекъл, когато урежда изплащането от гаранционната институция на такова обезщетение при прекратяване на договора в случай, когато работодателят е обявен в несъстоятелност след 8 октомври 2002 г.?
(b) Ако да, при прилагането на Директива 2002/74/ЕО и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда на Европейските общности, независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на Испанския конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в Испанската конституция?
(c) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, при които правото на работника да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, при които това право е резултат от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?