Tizzano
Генерален адвокат – Tizzano
Дело C-418/01: IMS Health., Заключение от 2 октомври 2003 г.
1. Следва ли член 82 ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятие, което отказва да сключи лицензионно споразумение за използването на защитена с авторско право база данни на предприятие, което желае достъп до същия географски и фактически пазар, ако участниците от другата страна на пазара, т.е. потенциалните клиенти, отхвърлят всеки продукт, който не използва защитената с авторско право база данни, тъй като тяхната организация разчита на продукти, изготвени въз основа на тази база данни?
2. Има ли значение за въпроса за злоупотреба с господстващо положение степента, в която предприятие с господстващо положение е включило лица от другата страна на пазара в разработването на защитената с авторско право база данни?
3. Има ли значение за въпроса за злоупотреба с господстващо положение материалните усилия (по-специално по отношение на разходите), които клиентите, които досега са били снабдявани с продукта на предприятието с господстващо положение, трябва да положат, ако в бъдеще преминат към закупуване на продукта на конкурентно предприятие, което не използва защитената с авторско право база данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/01: Gefco, Съдебно решение от 2 октомври 2003 г.
Следва ли членове 145—151 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкуват в смисъл, че на икономически оператор, който е декларирал стоки под неправилна тарифна позиция при временното им изнасяне от територията на Общността по процедурата за пасивно усъвършенстване, е забранено, при освобождаване на компенсаторните продукти за свободно обращение, да приспадне размера на митата, които биха били приложими към временно изнесените стоки съгласно тяхната правилна тарифна позиция, когато декларираната при износа тарифна позиция е различна поради грешка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/01: Océ van der Grinten, Съдебно решение от 25 септември 2003 г.
1. В обстоятелствата, изложени в акта за преюдициално запитване, представлява ли 5% такса, предвидена в буква а), подточка ii) от член 10, параграф 3 от Конвенцията за избягване на двойното данъчно облагане между Обединеното кралство и Нидерландия от 1980 г. (наричана по-нататък „5% такса“), удържан данък върху печалбите, които дъщерно дружество разпределя на своето дружество майка по смисъла на член 5 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. (наричана по-нататък „Директивата“)?
2. Ако 5% такса представлява такъв удържан данък, запазва ли се действието ѝ в резултат на член 7, параграф 2 от Директивата?
3. Ако 5% такса се запазва единствено по силата на член 7, параграф 2 от Директивата, невалиден ли е този член поради липса на мотиви или поради неизпълнение на задължението за консултация с Икономическия и социален комитет и Европейския парламент, с което се стига до извода, че той не поражда правото на Обединеното кралство да налага 5% данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/02: Cofinoga, Заключение от 25 септември 2003 г.
1. Следва ли националният съд, при тълкуване на Директиви 87/102 и 90/88, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от институциите, предоставящи потребителски кредит, да информират писмено кредитополучателя-потребител за действащия годишен процент на разходите преди всяко продължаване на подновяем договор за кредит, който може да се усвоява на вноски и носи лихва с променлив размер?
2. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от кредитните институции да информират този потребител за клаузата относно промяната на този годишен процент на разходите преди всяко подновяване на такъв договор?
3. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да допусне, без какъвто и да е срок, възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит, като това възражение произтича от неизпълнение на задължението за посочване на годишния процент на разходите, повдигнато от потребителя или от съда служебно, в спор, произтичащ от иск за плащане, предявен от кредитната институция?
4. Ако не е така, следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да не приложи разпоредба на националното право, която забранява на потребителя или на съда служебно да повдигне възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит след изтичане на срок, който дерогира от общото право, поради това че това би представлявало изключително ограничение на правото на иск на потребителя и би накърнило ефективността на защитата на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/01: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 23 септември 2003 г.
Задължена ли е Обединеното кралство да транспонира и прилага в Гибралтар директивите на Съюза, приети на основание член 94 ЕО и член 95 ЕО относно свободното движение на стоки, въпреки че Гибралтар е изключен от митническата територия на Общността?
Може ли липсата на изрична дерогация в съответните директиви да обоснове тяхната приложимост към Гибралтар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/00: Обединеното кралство/Комисия, Съдебно решение от 18 септември 2003 г.
Допусната ли е грешка при установяването, че системата за надзор върху проверките на място в съответния регион през 1995 и 1996 г. е била неадекватна?
Правилно ли е изчислена загубата, която Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС) е претърпял, и съответства ли наложената финансова корекция на принципа на пропорционалност?
Спазени ли са съществените процедурни изисквания, по-специално относно провеждането и значението на двустранната дискусия по член 8 от Регламент № 1663/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/00: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 18 септември 2003 г.
Допуснати ли са съществени нарушения при прилагането на интегрираната система за администриране и контрол (IACS) в сектора на зърнените култури, които да оправдаят наложените финансови корекции?
Спазени ли са изискванията за контрол и мониторинг при предоставянето на помощ за предсрочно пенсиониране на земеделски производители?
Оправдани ли са финансовите корекции поради липса или непълно въвеждане на IACS и забавяне на плащанията в сектора на говеждото месо?
Могат ли да бъдат финансирани от Общността допълнителни плащания в сектора на говеждото месо, извършени след крайния срок, определен в член 7 от Регламент № 1357/96?
Съответстват ли наложените от Комисията фиксирани финансови корекции на принципа на пропорционалност и на критериите, установени в приложимото законодателство?
Допустимо ли е приспадане на разходи и административни такси от страна на земеделските кооперации (ACAs) от сумите на помощите, изплатени на получателите?
Оправдани ли са финансовите корекции, наложени поради неспазване на сроковете за плащане в сектора на зърнените култури за финансовата 1998 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/02: Kohlpharma, Заключение от 11 септември 2003 г.
Допустимо ли е съгласно член 30 ЕО или други разпоредби на правото на Общността компетентният германски орган да възпрепятства паралелния внос на лекарствен продукт, като откаже издаването на разрешение за пускане на пазара по опростената процедура, в противоречие с член 28 ЕО, въпреки че, от една страна, приема, че лекарственият продукт, който следва да бъде внесен (Jumex), разрешен за Chiesi Farmaceutici S.p.A. в Италия, е по отношение на медицински активното вещество (селегилин хидрохлорид) идентичен с лекарствения продукт (Movergan), произвеждан от германския притежател на разрешението Orion Pharma GmbH, като медицински активното вещество се доставя на италианската фирма от производителя, намиращ се в Унгария, въз основа на лицензионно споразумение, но се доставя на германската фирма само въз основа на договор за доставка с Orion Corp. Финландия, или директно, или чрез Финландия, ако, от друга страна, този орган не докаже подробно по отношение на медицински активното вещество или помощните вещества, които счита, че се различават в настоящия случай както качествено, така и количествено, че двата лекарствени продукта не са идентични и по-специално не се произвеждат по една и съща формула и с едно и също активно вещество или че имат различни терапевтични ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/02: Комисия/Hydrowatt, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Допустимо ли е Комисията да прекрати едностранно договора поради неизпълнение на задължението за представяне на периодични доклади и да изиска обратно изплатеното авансово плащане?
Дължи ли Hydrowatt лихви върху неизплатената част от аванса съгласно договорните условия и в определения от Комисията размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.