Tesauro
Генерален адвокат – Tesauro
Дело C-178/94: Dillenkofer и др./Bundesrepublik Deutschland, Съдебно решение от 8 октомври 1996 г.
1. Предписаният от член 7 от Директива 90/314 резултат предоставя ли на индивидуалните потребители на пакетни туристически услуги права, гарантиращи възстановяване на платените суми и репатриране в случай на несъстоятелност на туроператора и/или търговеца по договора, и може ли съдържанието на тези права да бъде достатъчно определено въз основа на разпоредбите на тази директива?
2. Какви са минималните изисквания за „необходимите мерки“, които държавите членки трябва да приемат съгласно член 9 от Директива 90/314, и достатъчно ли е националният законодател да е приел до 31 декември 1992 г. законодателна рамка, налагаща на туроператора и/или търговеца по договора правно задължение да осигурят гаранция по смисъла на член 7 от директивата, или е необходимо промяната в закона да влезе в сила достатъчно рано, за да може тази гаранция действително да функционира на пазара на пакетни туристически услуги от 1 януари 1993 г.?
3. Дали защитната цел на директивата е изпълнена, ако държавата членка позволява на туроператора да изисква авансово плащане до 10% от цената на пътуването, с максимум 500 DM, преди да бъдат предоставени на клиента документи за стойност?
4. До каква степен държавите членки са длъжни по силата на директивата да приемат законодателни мерки за защита на потребителите на пакетни туристически услуги срещу тяхната собствена небрежност?
5. Може ли Федерална република Германия, предвид решението „Vorkasse-Urteil“ на Bundesgerichtshof от 12 март 1987 г., изобщо да не транспонира член 7 от директивата чрез законодателство и липсва ли „гаранция“ по смисъла на член 7 от директивата дори когато при плащане на цената на пътуването пътуващите разполагат с документи за стойност, удостоверяващи право на изпълнение срещу действителните доставчици на услуги (авиокомпании, хотелиери)?
6. Дали неизпълнението на задължението за транспониране на директива в определения срок само по себе си е достатъчно, за да възникне право на обезщетение за вреди, причинени на индивидуални лица, или трябва да се вземат предвид и други условия, като например сериозно, явно и тежко нарушение на задълженията, наличие на вина или предварително установено нарушение в производство за установяване на неизпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/96: Обединеното кралство/Комисия, Определение от 12 юли 1996 г.
Приложими ли са условията за предоставяне на временни мерки, включително изискванията за prima facie основание, спешност и баланс на интересите, по отношение на Решение 96/239/ЕО на Комисията за спешни мерки срещу губчеста енцефалопатия при говедата?
Може ли икономическата и социална вреда, претендирана от държава членка, да има предимство пред защитата на общественото здраве при преценка за предоставяне на временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/96: Goldstein/Комисия, Определение от 11 юли 1996 г.
Приложимо ли е ограничението за разглеждане само на правни въпроси в жалбеното производство срещу разпореждания по искания за обезпечителни мерки?
Явява ли се допустимо подаването на жалба, която повтаря вече представени пред Първоинстанционния съд доводи без нови правни основания?
Достатъчно ли е мотивите на съдебното разпореждане при обезпечителни мерки да обосновават решението с оглед на конкретните обстоятелства, без изричен отговор на всички повдигнати въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/95: Comateb и др./Directeur général des douanes и droits indirects, Заключение от 27 юни 1996 г.
Дали отказът на държава членка да възстанови такса, събрана в нарушение на правото на Общността, на основание че тази такса е прехвърлена върху купувача, може да се счита за правещ практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на възстановяване, дори когато националното законодателство на държавата членка изисква предприятието да включи тази такса в себестойността на продадените стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/94: Tomberger/Gebrüder von der Wettern, Съдебно решение от 27 юни 1996 г.
Налице ли е нарушение на член 31, параграф 1, буква в), подточка (аа) от Четвърта директива 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г., съгласно която само печалбите, реализирани към датата на баланса, могат да бъдат включени, и на принципите, установени в член 59 от тази директива относно „метода на собствен капитал“, ако вземането на предприятие срещу дружество с ограничена отговорност, в което то е единствен или мажоритарен акционер и по отношение на което презумпциите за зависимост по смисъла на параграф 17, алинея 2 от Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества) и за принадлежност към една група по смисъла на трето изречение на параграф 18, алинея 1 от този закон не са опровергани, се счита за част от активите на предприятието, което е единствен или мажоритарен акционер, от датата на баланса на дъщерното дружество и следователно трябва да бъде отчетено като актив на последното „от тази дата“, при условие че финансовите години на двете предприятия съвпадат и общото събрание на акционерите на контролираната от другото дружество с ограничена отговорност приема годишния отчет и разпределя печалбата в момент, когато одитирането на годишния отчет на предприятието, което е единствен акционер, все още не е приключило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/95: De Compte/Парламент, Заключение от 18 юни 1996 г.
Нарушение на член 33 от Статута на Съда на Европейските общности относно задължението за мотивиране на съдебните актове
Нарушение на член 73 от Правилника за длъжностните лица и член 3 от Правилата относно обезщетенията при професионално заболяване и понятието за професионално заболяване
Нарушение на редица общи принципи на правото, включително принципите на правна сигурност, добросъвестност, защита на оправданите правни очаквания, задължението за грижа към длъжностните лица, принципа, че административните актове следва да бъдат отменени в разумен срок и да се основават на правно допустими мотиви
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/94: Парламент/Съвет, Съдебно решение от 18 юни 1996 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме изпълнителна директива, която изменя задълженията на държавите членки, установени с основната директива, без да се спазва процедурата по член 43 от Договора и без задължителна консултация с Европейския парламент?
Допустимо ли е изпълнителна директива да изменя задълженията, произтичащи от Директива 80/778 относно качеството на водата, предназначена за човешка консумация, без да се спазва процедурата за консултация с Европейския парламент?
Спазено ли е изискването за мотивиране на акта съгласно член 190 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/94: The Queen/Secretary of State for Trade and Industry, ex parte British Telecommunications, Заключение от 23 май 1996 г.
1. (a) Следва ли Директиви 90/387/ЕИО и 92/44/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят или изискват от държавите членки да изпълнят задълженията, наложени им с членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО, като налагат изисквания само на публични или частни органи („предприятия“) по смисъла на член 2 от Директива 92/44/ЕИО, т.е. на тези, на които държавата членка е предоставила „специални или изключителни права“ по отношение на предоставянето на наети линии?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, при какви обстоятелства държавата членка има право или е длъжна да изпълни посочените задължения, като наложи изисквания на предприятие, което не притежава такива „специални или изключителни права“?
2. (а) За целите на Директива 92/44/ЕИО има ли право държавата членка да третира предприятие като притежаващо „специални или изключителни права“ по смисъла на член 2 от Директива 90/387/ЕИО, когато:
(i) експлоатацията на телекомуникационна система в съответната държава членка без лиценз, издаден от компетентните органи на тази държава, представлява престъпление;
(ii) публикуваната политика на съответната държава членка е, че всички заявления за лицензии, отнасящи се до предоставянето на съответната услуга, се разглеждат от държавата членка в рамките на приложимото национално законодателство по същество и въз основа на обща презумпция от страна на лицензионния орган, че заявленията ще бъдат одобрени, освен ако няма конкретни основания за отказ, и без да се прилага ограничение на броя на издадените лицензи;
(iii) няколко предприятия (включително жалбоподателя и встъпилите страни) действително предоставят наети линии по силата на такива лицензи?
(б) Ако факторите, посочени във въпрос (а) по-горе, не са определящи за отговора на този въпрос, кои други критерии са релевантни?
3. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2:
(а) Следва ли Директива 92/44/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка има право да се въздържи от налагане на задълженията, предвидени в членове 3—10 от тази директива или някое от тях, на предприятие:
(i) което е упълномощено от държавата членка да предоставя наети линии, но понастоящем не предлага тази услуга;
(ii) което предлага съответната услуга?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а)(i) и/или (ii) е положителен, при какви обстоятелства и с оглед на кои критерии следва Директива 92/44/ЕИО да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи от налагане на посочените задължения или някое от тях на такова предприятие?
(в) По-специално:
(i) Следва ли директивата да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи поради това, че действителното предоставяне на наети линии от дадено предприятие, по преценка на държавата членка, е de minimis?
(ii) Ако да, как следва да се определи изключението de minimis
По-специално, може ли държавата членка да ограничи своята преценка до пазарното положение към датата на транспониране на директивата или трябва да вземе предвид и потенциалното развитие на пазара?
(iii) Изисква ли принципът на недискриминация, в съчетание с принципа на правна сигурност, всяко допустимо изключение de minimis да бъде посочено в националните мерки за транспониране на директивата?
4. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2 по-горе, следва ли Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 да се тълкува като предоставяща или изискваща от държавата членка да наложи на две от предприятията, упълномощени от държавата членка да предоставят съответната услуга, но не и на друго такова предприятие, задължението да предоставят минимален набор от наети линии в съответствие с приложение II?
5. Ако отговорът на някоя част от въпроси 3 или 4 е положителен, невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО в тази част поради, inter alia, нарушение на принципа на недискриминация?
6. Невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 във връзка с приложение II, поради нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото изисква предоставянето във всички държави членки на цифрови структурирани наети линии от 2 048 kbit/s в съответствие с техническите характеристики, посочени в приложението?
7. (а) Носи ли държавата членка отговорност по правото на Общността да обезщети предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на:
(i) неправилното прилагане по отношение на това предприятие на задълженията, посочени в членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО или някое от тези задължения;
(ii) прилагането на съответната директива по начин, който нарушава принципа на равно третиране?
(iii) прилагането на съответните задължения в обстоятелства, при които релевантните разпоредби на директивата са невалидни поради нарушение на принципа на равно третиране и/или принципа на пропорционалност?
(б) Ако отговорите на въпрос 7(а)(i), (ii) и (iii) или някой от тях са положителни, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.