Tesauro
Генерален адвокат – Tesauro
Дело C-46/93: Brasserie du pêcheur/Bundesrepublik Deutschland и The Queen / Secretary of State for Transport, e…, Съдебно решение от 5 март 1996 г.
Прилага ли се принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са задължени да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които те носят отговорност, и когато нарушението е в резултат от обстоятелството, че парламентарен закон не е приведен в съотвествие с нормите на общностното право, които са от по-висок ранг (в конкретния случай непривеждане в съответствие на членове 9 и 10 от Biersteuergesetz с член 30 от Договора за ЕИО)?
Може ли националният правен ред да постави дадено право на обезщетение в зависимост от същите ограничения, които се прилагат, в случай че даден закон нарушава национални разпоредби от по-висок ранг, например в случай че обикновен германски федерален закон нарушава Grundgesetz на Федерална република Германия?
Може ли националният правен ред да постави правото на обезщетяване в зависимост от наличието на вина (умишлена или по небрежност), която може да се вмени на държавните органи, които отговарят за непривеждането на законодателството в съответствие?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и отговорът на втория въпрос е отрицателен:
а) може ли задължението за обезщетяване съгласно националното право да се ограничи до поправяне на вредите, причинени на някои отделни защитени от законова разпоредба индивидуални блага — например вреди причинени на собствеността, — или трябва да се компенсират изцяло всички нанесени щети на имуществото, включително и пропуснатите ползи?
б) Обхваща ли задължението за обезщетяване поправянето на вече възникналите вреди, преди Съдът на Европейските общности да е установил в решението си от 12 март 1987 г. по дело 178/84, че член 10 от Biersteuergesetz нарушава общностни разпоредби от по-висок ранг?
При всички обстоятелства по това дело, а именно когато:
а) законодателството на държава членка е поставило изисквания, свързани с гражданството, постоянното местожителство и пребиваването на собствениците и притежателите на риболовни кораби, както и на акционерите и управителите на дружества за морски превоз,
и
б) Съдът е приел в решенията по дела С‑221/89 и С‑246/89, че такива изисквания са в противоречие с членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО,
предоставя ли общностното право на собствениците или притежателите на този вид кораби и на управителите и/или акционерите в дружества за морски превози право на обезщетение от държавата членка за загубите, претърпени вследствие на всички посочени по-горе нарушения на Договора за ЕИО или на някои от тях?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, какви са критериите, чието прилагане общностното право налага на националната юрисдикция, за да се произнесе по обезщетението за вреди, представляващи:
а) разходите и/или пропуснатите ползи и/или загубата от получаване на доходи за периода, следващ влизането в сила на посочените изисквания, през който корабите е трябвало да бъдат поставени на рейд, да намерят нови възможности за риболов и/или да се опитат да бъдат регистрирани на друго място;
б) загуби вследствие на продажбата на корабите или на части от тях или на акции от дружествата за морски превози под тяхната стойност;
в) загуби в резултат на задължението за представяне на обезпечения, плащане на глоби и съдебни разноски, произтичащи от твърдените нарушения, свързани със заличаването на корабите от националния регистър;
г) загуби вследствие на невъзможността за тези лица да продължават да притежават и да експлоатират тези кораби;
д) загуба от възнаграждение за предоставените им услуги;
е) разходи, направени за да се ограничат посочените по-горе загуби
ж) евентуално, „служещо за пример“ обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/93: Factortame, Съдебно решение от 5 март 1996 г.
Приложим ли е принципът на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Европейския съюз, когато нарушението произтича от действие или бездействие на националния законодател?
Какви са изискванията, при които частноправните субекти могат да претендират обезщетение от държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз от страна на националния законодател?
Може ли националното право да постави правото на обезщетение в зависимост от наличието на вина (умишлена или по небрежност) на държавния орган, отговорен за нарушението?
Може ли националното право да ограничи обхвата на обезщетението само до определени видове вреди, като изключи например пропуснатите ползи, или да изключи определени форми на обезщетение, като „служещо за пример“ обезщетение?
Обхваща ли задължението за обезщетяване и вредите, настъпили преди постановяването на решение на Съда, с което се установява нарушението на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/94: Garcia и др., Заключение от 29 февруари 1996 г.
Дали член 2, параграф 2 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета изобщо се отнася, изцяло или частично, до действителния предмет на съществуващата система на задължително социално осигуряване, прилагана във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/94: Cadi Surgelés и др., Заключение от 29 февруари 1996 г.
Може ли принципът на недискриминация, както е установен в Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да налага вътрешна такса, която е призната за имаща ефект, еквивалентен на митническо мито, върху стоки от трети държави, които не са свързани с Общността със специално споразумение, дори когато стоки, внесени от други държави членки от същите трети държави, не са обект на тази такса?
Ако не, представлява ли налагането на такава такса от държавата членка различно третиране, което може да застраши равенството между търговците в държавите членки и да доведе до изкривявания или да подкопае общия пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/94: FMC и др., Съдебно решение от 8 февруари 1996 г.
1. Валидна ли е член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1633/84 на Комисията (с изменението, въведено с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията), по-специално по отношение на това, че:
(а) операторите, които избират да платят „clawback“ на основание първата алинея на член 4, параграф 1, са длъжни, съгласно четвъртата алинея на член 4, параграф 1, да предоставят доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно размера на действително предоставения премиен бонус за продуктите, подлежащи на този „clawback“?
(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такива доказателства, е да изберат по втората алинея на член 4, параграф 1 да бъдат обложени с „clawback“, чийто размер е равен на средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?
4. Валиден ли е член 2 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията поради, inter alia, противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност, доколкото:
(а) операторите, които избират да поискат възстановяване на основание първата алинея на член 2, параграф 1, са длъжни, съгласно член 2, параграф 2, да предоставят спецификация на действително предоставения премиен бонус за същите продукти, които са предмет на „clawback“, и доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно това?
(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такава спецификация и доказателства, е да изберат по втората алинея на член 2, параграф 1 да им бъде възстановена разликата между действително платения „clawback“ и средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?
5. Ако отговорът на въпрос 4(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?
3. По отношение на искове за възстановяване на „clawback“, платен преди 10 март 1992 г., следва ли параграф 30 от решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-38/90 и C-151/90 R v Lomas [и други] да се тълкува така, че позволява на търговци, които са започнали производство или са подали еквивалентна жалба по приложимото национално право преди тази дата, да се позовават на невалидността на членове 4(1) и 4(2) от Регламент (ЕИО) № 1633/84:
(а) само по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди след датата на започване на производството или подаването на еквивалентна жалба; или
(б) също така по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди преди започването на производството или подаването на еквивалентна жалба, подчинено на всякакъв приложим давностен срок; или
(в) по отношение на начисляването на „clawback“ за някакъв друг период и, ако да, кой?
6. При определяне на иск на оператор за възстановяване на „clawback“ в производство пред национален съд:
(а) какви материалноправни норми на правото на Общността (ако има такива) се прилагат при определяне на сумата, която следва да бъде възстановена?
(б) националният съд има ли право или е длъжен, съгласно правото на Общността, да вземе предвид следните фактори (и ако да, кои), всеки от които може по националното право да намали или изключи отговорността на компетентния национален орган:
(i) принципа, че ищецът носи тежестта на доказване на факта на надплатата и нейния размер;
(ii) факта, че сумите, освен когато са били платени под протест, са били платени поради грешка в правото;
(iii) факта, че възстановяването на надплатените суми може да доведе, изцяло или частично, до неоснователно обогатяване на оператора;
(iv) давностните срокове, съдържащи се в членове 2, параграф 2 и 14 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета (с измененията) и в приложимото национално законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/93: Debouche/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 1 февруари 1996 г.
Следва ли член 3, буква б) и първата алинея на член 5 от Осмата директива на Съвета (79/1072/ЕИО) от 6 декември 1979 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Уреждане на възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкуват в смисъл, че за да получи възстановяване на ДДС в държава членка, различна от тази, в която е установено лицето, данъчно задълженото лице трябва да има съответно право на приспадане на платения данък върху входящите доставки в държавата, в която е установено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/94: Tomberger/Gebrüder von der Wettern, Заключение от 25 януари 1996 г.
Следва ли член 31, параграф 1, буква в), подточка аа) и член 59 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, основана на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, да се тълкуват в смисъл, че допускат счетоводна операция, при която като актив в баланса за дадена финансова година на капиталово дружество, което контролира друго капиталово дружество като негов единствен акционер, се вписват натрупаните печалби, реализирани от дъщерното дружество през същата финансова година, дори когато финансовите години на двете дружества съвпадат и дъщерното дружество е одобрило баланса и е приело решение за разпределение на печалбите преди одобрението на баланса на контролиращото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/94: Sanz de Lera и др., Съдебно решение от 14 декември 1995 г.
Съвместими ли са с член 73б, параграф 1 и 2 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкувани във връзка с член 73в, параграф 1 и член 73д, параграф 1, буква б) от този договор, разпоредби на държава членка, които изискват лице, напускащо националната територия с монети, банкноти или чекове на приносител, да направи предварителна декларация, ако сумата надвишава 1 000 000 PTA, и да получи предварително административно разрешение, ако сумата надвишава 5 000 000 PTA, като за нарушение на тези изисквания се предвижда санкция, която може да включва лишаване от свобода?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли член 73б от Договора да бъде противопоставен на испанската държава пред националните съдилища или да бъде приложен от тези съдилища по собствена инициатива и да направи неприложими националните разпоредби, които са несъвместими с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.