Tesauro
Генерален адвокат – Tesauro
Дело C-319/93: Dijkstra и др./Friesland (Frico Domo) Coöperatie и др., Съдебно решение от 12 декември 1995 г.
Има ли втората алинея на член 2, параграф 1 от Регламент № 26 относно прилагането на определени правила на конкуренцията към производството и търговията със селскостопански продукти, която се отнася до споразумения, решения и практики на земеделски производители, сдружения на земеделски производители или сдружения на такива сдружения, принадлежащи към една държава членка, самостоятелно значение, така че националните съдилища трябва да приемат, че такива споразумения, решения и практики са валидни, докато Комисията не установи, че те изключват конкуренцията или застрашават целите на член 39 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, трябва ли такова установяване от страна на Комисията непременно да бъде изразено в решение, прието съгласно член 2, параграф 2?
Ако отговорът е отрицателен, трябва ли националните съдилища, когато в производство пред тях се твърди, че споразумение, сключено или решение, прието от селскостопанска кооперация, е нищожно поради противоречие с член 85 от Договора за ЕИО, а кооперацията се позовава на втората алинея на член 2, параграф 1 от Регламент № 26/62, да сезират Комисията за нейното становище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/93: Oude Luttikhuis и др./Verenigde Coöperatieve Melkindustrie Coberco, Съдебно решение от 12 декември 1995 г.
Какви критерии следва да се приложат в настоящия случай, за да се определи дали разпоредбите на Coberco относно напускането на членството противоречат на член 85, параграф 1 от Договора?
Какви критерии следва да се приложат, за да се определи дали разглежданите разпоредби попадат в изключителните разпоредби на Регламент № 26 на Съвета на ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/94: Cámara de Comercio, Industria y Navegación de Ceuta/Ayuntamiento de Ceuta, Съдебно решение от 7 декември 1995 г.
Позволяват ли член 25, параграф 2 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания към Европейските общности и Протокол № 2 към него, във връзка с разпоредбите на Договора за ЕИО и Договора за ЕОВС относно свободното движение на стоки, съществуването след 1991 г. на такса като тази, уредена от испанския Закон 8/1991 от 25 март 1991 г. за одобряване на Arbitrio sobre la Producción e Importación en las Ciudades de Ceuta y Melilla (такса върху производството и вноса в градовете Сеута и Мелиля), която е структурирана по такъв начин, че да води до „почти пълна липса на допълнителна данъчна тежест върху вътрешните операции“, като същевременно се запазва действителна такса върху вноса от митническата територия на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/94: FMC и др., Заключение от 7 декември 1995 г.
1) Валидни ли са член 1 и член 2 от Регламент № 1922/92 на Комисията, т.е. новата система за изчисляване на „clawback“ и правилата за изчисляване на сумите, които трябва да бъдат възстановени на операторите, имащи право (съгласно решението по дело Lomas) да претендират възстановяване
2) Ако отговорът на първия и четвъртия въпрос е отрицателен, какво е естеството на доказателствата, които операторите могат да бъдат изисквани да представят пред компетентните национални органи за целите на изчисляване на „clawback“ или на сумите, които трябва да бъдат възстановени (втори и пети въпрос)
3) Позволено ли е на операторите, съгласно решението по дело Lomas, да претендират възстановяване дори на сумите, които са платили като „clawback“ за периода преди започване на производството или подаването на еквивалентна жалба
4) Какво е съществуването и обхватът на разпоредбите на правото на Общността и националното право, които националният съд трябва или може да вземе предвид при определяне на сумата, която трябва да бъде възстановена, по-специално по отношение на тежестта на доказване, неоснователното обогатяване и давностните срокове, приложими към иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/94: Нидерландия/Съвет, Заключение от 28 ноември 1995 г.
Неправилно избрана правна основа за приемането на Решение 93/731/ЕО, член 22 от Правилника за дейността на Съвета и Кодекса за поведение относно публичния достъп до документи на Съвета и Комисията, тъй като тези актове не могат да бъдат приети въз основа на вътрешни процедурни разпоредби, а следва да бъдат приети чрез обичайните „законодателни“ процедури, предвидени в Договора, с оглед на тяхното въздействие върху правата на гражданите.
Нарушение на институционалния баланс, тъй като при приемането на оспорваните актове не е била осигурена необходимата съвместна работа на всички заинтересовани институции, включително Европейския парламент.
Липса на правни последици на Кодекса за поведение, поради което той не може да бъде предмет на жалба за отмяна; алтернативно — нарушение на съществени процедурни изисквания, тъй като не е посочена правната основа за неговото приемане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/94: Dillenkofer и др./Bundesrepublik Deutschland, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1) Представлява ли Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните пътувания, почивки и обиколки, чрез националните разпоредби за транспониране, индивидуално право на пакетните пътници на гаранция за възстановяване на платените суми и разходите за репатриране в случай на несъстоятелност на туроператора (вж. точка 40 от решението по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich)?
2) Достатъчно ли е определено съдържанието на това право въз основа на тази директива?
3) Какви са минималните изисквания за „необходимите мерки“, които държавите членки трябва да предприемат по смисъла на член 9 от Директивата?
4) По-специално, изпълнява ли член 9 от Директивата, ако националният законодател до 31 декември 1992 г. е предвидил законова рамка за налагане на правно задължение на туроператора и/или търговеца да предприемат мерки за гаранция по смисъла на член 7 от Директивата
Или необходимата промяна в закона, като се вземат предвид необходимите срокове за консултации с туристическия, застрахователния и кредитния сектор, трябва да влезе в сила достатъчно предварително преди 31 декември 1992 г., за да може тази гаранция действително да функционира на пазара на пакетни пътувания от 1 януари 1993 г.?
5) Изпълнява ли защитната цел, ако има такава, на Директивата, ако държавата членка позволява на туроператора да изисква само депозит до 10% от цената на пътуването с максимум 500 DM преди да бъдат предадени ценни документи?
6) До каква степен са длъжни държавите членки по Директивата да действат (чрез законодателство), за да защитят пакетните пътници от собствената им небрежност?
7) а) Можеше ли Федерална република Германия, с оглед на решението на Bundesgerichtshof (BGH) от 12 март 1987 г. относно „предварителното плащане“ (Vorkasse-Urteil) (BGHZ 100, 157; NJW 86, 1613), изобщо да не транспонира член 7 от Директивата чрез законодателство?
б) Липсва ли „гаранция“ по смисъла на член 7 от Директивата дори когато при плащане на цената на пътуването пътниците разполагат с ценни документи, потвърждаващи право на изпълнение спрямо отговорните за предоставянето на конкретни услуги (авиокомпании, хотелиери)?
8) а) Достатъчен ли е самият факт, че е надвишен срокът, определен в член 9 от Директивата, за да възникне право на обезщетение, включващо държавна отговорност, както е определено в решението Francovich на Съда на Европейските общности, или държавата членка може да възрази, че срокът за транспониране се е оказал недостатъчен?
б) Ако това възражение не бъде прието, приложим ли е отговорът на предходния въпрос дори когато съответната държава членка не може да постигне защитната цел на Директивата само чрез промяна в закона (както например при плащанията вместо заплати на работници при несъстоятелност), като е необходима и сътрудничеството на частни трети лица (туроператори, застрахователен и кредитен сектор)?
9) Предполага ли отговорността на държава членка за нарушение на правото на Общността сериозно, тоест явно и тежко, нарушение на задълженията?
10) Предпоставка ли е за държавна отговорност постановяване на решение по производство за нарушение, установяващо нарушение на договорните задължения, преди настъпването на вредата?
11) Следва ли от решението Francovich на Съда на Европейските общности, че правото на обезщетение поради нарушение на правото на Общността не зависи от установяване на вина по принцип или поне от неправомерно неизпълнение на законодателни мерки от страна на държавата членка?
12) Ако този извод не е правилен, можеше ли решението на Bundesgerichtshof относно „предварителното плащане“ да бъде приемлива причина, оправдаваща или извиняваща Федерална република Германия за транспонирането на Директивата, както е определено в отговорите на Съда на въпроси 4 и 7, едва след изтичането на срока, определен в член 9?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/93: Brasserie du pêcheur/Bundesrepublik Deutschland и The Queen / Secretary of State for Transport, e…, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1. Does the principle of Community law according to which Member States are obliged to pay compensation for damage suffered by an individual as a result of breaches of Community law attributable to those States also apply where such a breach consists of a failure to adapt a national parliamentary statute to the higher-ranking rules of Community law (this case concerning a failure to adapt Paragraphs 9 and 10 of the German Biersteuergesetz to Article 30 of the EEC Treaty)?
2. May the national legal system provide that any entitlement to compensation is to be subject to the same limitations as those applying where a national statute breaches higher-ranking national law, for example where an ordinary Federal law breaches the Grundgesetz of the Federal Republic of Germany?
3. May the national legal system provide that entitlement to compensation is to be conditional on fault (intent or negligence) on the part of the organs of the State responsible for the failure to adapt the legislation?
4. If Question 1 is to be answered in the affirmative and Question 2 in the negative:
(a) May liability to pay compensation under the national legal system be limited to the reparation of damage done to specific individual legal interests, for example property, or does it require full compensation for all financial losses, including lost profits?
(b) Does the obligation to pay compensation also require reparation of the damage already incurred before it was held in the judgment of the European Court of Justice of 12 March 1987 in Case 178/84 Commission v Germany [1987] ECR 1227 that Paragraph 10 of the German Biersteuergesetz infringed higher-ranking Community law?
1. Във всички обстоятелства на настоящия случай, когато:
(а) законодателството на държава-членка предвижда условия, свързани с националността, местожителството и пребиваването на собствениците и управителите на риболовни кораби, както и на акционерите и директорите в компании, притежаващи и управляващи кораби, и
(б) тези условия са счетени от Съда на Европейските общности в дела C-221/89 и C-246/89 за противоречащи на членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО, имат ли тези лица, които са били собственици или управители на такива кораби, или директори и/или акционери в компании, притежаващи и управляващи кораби, право по силата на правото на Общността на обезщетение от тази държава-членка за загубите, които са претърпели в резултат на всички или някои от горепосочените нарушения на Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, какви съображения, ако има такива, изисква правото на Общността националният съд да приложи при разглеждане на искове за обезщетение и лихви, отнасящи се до:
(а) разходи и/или загуба на печалба и/или загуба на доходи за периода след влизането в сила на посочените условия, през който корабите са били принудени да престоят, да търсят алтернативни възможности за риболов и/или да търсят регистрация другаде;
(б) загуби, произтичащи от продажби на занижена стойност на корабите, или на дялове в тях, или на дялове в компании, притежаващи кораби;
(в) загуби, произтичащи от необходимостта да се предоставят гаранции, глоби и съдебни разноски за предполагаеми нарушения, свързани с изключването на корабите от националния регистър;
(г) загуби, произтичащи от невъзможността на такива лица да притежават и експлоатират допълнителни кораби;
(д) загуба на управленски такси;
(е) разходи, направени в опит да се ограничат горепосочените загуби;
(ж) обезщетение с наказателен характер, както е предявено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/93: The Queen/H.M. Treasury, ex parte British Telecommunications, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1. При правилното тълкуване на Директива 90/531/ЕИО на Съвета, попада ли в рамките на дискрецията, предоставена на държавата членка по член 189 от Договора за ЕИО, при прилагането на член 8, параграф 1 от директивата, самата тя да определи телекомуникационните услуги, предоставяни от всяка възлагаща организация, по отношение на които изключението по този член се прилага или не се прилага?
2. (a) Отнасят ли се думите „когато други субекти са свободни да предлагат същите услуги в същия географски район и при съществено същите условия“ в член 8, параграф 1 само до свобода и условия от правен или регулаторен характер?
(b) Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен:
(i) до какви други въпроси се отнасят тези думи;
(ii) има ли значение позицията на възлагащата организация на пазара за определена телекомуникационна услуга по отношение на тези въпроси;
(iii) ако нейната позиция е релевантна, как е релевантна и, по-специално, при какви обстоятелства може да бъде решаваща?
(c) Повлияват ли отговорите на въпроси (ii) и (iii) в буква (b) по-горе от факта, че организацията е подложена на регулаторни ограничения и, ако да, в какво отношение са повлияни?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен:
(a) в случай на спор между възлагаща организация и националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, как националният съд, сезиран със спора, трябва да гарантира, че критериите за прилагане на изключението по член 8, параграф 1 са правилно приложени и, по-специално, трябва ли да замести собствената си преценка за прилагането на изключението по член 8, параграф 1 с тази на националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1;
(b) ако националният съд установи, че определенията на определени телекомуникационни услуги, приети от националните органи, натоварени с прилагането на член 8, параграф 1, за да определят дали дадена услуга попада или не под изключението, са такива, че е невъзможно за възлагащата организация да установи дали дадена услуга попада или не под изключението, нарушена ли е Директива 90/531/ЕИО или някой общ принцип на правото на Общността, по-специално изискването за правна сигурност;
(c) при определянето на определени телекомуникационни услуги има ли право държава членка да приема определения, основани на описания на техническите средства, чрез които се предоставя услуга, вместо на описание на самата услуга?
4. Ако държава членка е допуснала грешка при прилагането на член 8, параграф 1 от Директива 90/531/ЕИО на Съвета, носи ли тази държава членка отговорност по правото на Общността да обезщети възлагаща организация за вредите, които тя е претърпяла в резултат на тази грешка и, ако да, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/93: Парламент/Съвет, Заключение от 23 ноември 1995 г.
Неправилно използване само на член 113 от Договора за ЕИО като правно основание за приемането на Решение 93/323/ЕИО и Решение 93/324/ЕИО, без да се вземат предвид последното изречение на член 57, параграф 2, член 66 и член 100а от Договора.
Нарушение на прерогативите на Европейския парламент, произтичащо от неспазване на процедурата на сътрудничество при приемането на оспорените решения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/94: FFSA и др./Ministère de l’Agriculture и de la Pêche, Съдебно решение от 16 ноември 1995 г.
Следва ли организация с нестопанска цел, която управлява схема за осигуряване за старост, предназначена да допълва основна задължителна схема, създадена със закон като доброволна схема и функционираща съгласно принципа на капитализация в съответствие с правилата, определени от органите, по-специално по отношение на условията за членство, вноски и обезщетения, да се счита за предприятие по смисъла на член 85 и следващите от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.