Дело C-178/94: Dillenkofer и др./Bundesrepublik Deutschland, Съдебно решение от 8 октомври 1996 г.

1. Предписаният от член 7 от Директива 90/314 резултат предоставя ли на индивидуалните потребители на пакетни туристически услуги права, гарантиращи възстановяване на платените суми и репатриране в случай на несъстоятелност на туроператора и/или търговеца по договора, и може ли съдържанието на тези права да бъде достатъчно определено въз основа на разпоредбите на тази директива?

2. Какви са минималните изисквания за „необходимите мерки“, които държавите членки трябва да приемат съгласно член 9 от Директива 90/314, и достатъчно ли е националният законодател да е приел до 31 декември 1992 г. законодателна рамка, налагаща на туроператора и/или търговеца по договора правно задължение да осигурят гаранция по смисъла на член 7 от директивата, или е необходимо промяната в закона да влезе в сила достатъчно рано, за да може тази гаранция действително да функционира на пазара на пакетни туристически услуги от 1 януари 1993 г.?

3. Дали защитната цел на директивата е изпълнена, ако държавата членка позволява на туроператора да изисква авансово плащане до 10% от цената на пътуването, с максимум 500 DM, преди да бъдат предоставени на клиента документи за стойност?

4. До каква степен държавите членки са длъжни по силата на директивата да приемат законодателни мерки за защита на потребителите на пакетни туристически услуги срещу тяхната собствена небрежност?

5. Може ли Федерална република Германия, предвид решението „Vorkasse-Urteil“ на Bundesgerichtshof от 12 март 1987 г., изобщо да не транспонира член 7 от директивата чрез законодателство и липсва ли „гаранция“ по смисъла на член 7 от директивата дори когато при плащане на цената на пътуването пътуващите разполагат с документи за стойност, удостоверяващи право на изпълнение срещу действителните доставчици на услуги (авиокомпании, хотелиери)?

6. Дали неизпълнението на задължението за транспониране на директива в определения срок само по себе си е достатъчно, за да възникне право на обезщетение за вреди, причинени на индивидуални лица, или трябва да се вземат предвид и други условия, като например сериозно, явно и тежко нарушение на задълженията, наличие на вина или предварително установено нарушение в производство за установяване на неизпълнение?