Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-192/24: Air France-KLM и Société Air France/Ryanair и Malta Air, Определение от 26 септември 2024 г.
Следва ли да се приеме, че KLM има пряк и съществуващ интерес от изхода на делото по смисъла на втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, който да оправдава встъпването ѝ в производството?
Може ли изходът на делото, и по-специално евентуалното включване на KLM сред бенефициерите на спорната мярка, да измени правното ѝ положение?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията е изключила KLM от обхвата на бенефициерите на спорната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/24: Комисия/Ryanair и Malta Air, Определение от 26 септември 2024 г.
Правилно ли е тълкуван понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с правото на KLM да встъпи в производството?
Обосновава ли правното положение на KLM достатъчно пряк и съществуващ интерес, който да оправдае допускането му като встъпила страна по делото относно държавната помощ и определянето на бенефициерите на спорната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/24: Air France-KLM и Société Air France/Ryanair и Malta Air, Определение от 26 септември 2024 г.
Как следва да се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са критериите за установяване на пряк и съществуващ интерес на кандидата за встъпване?
Съществува ли пряк и съществуващ интерес за KLM от изхода на делото, поради възможността решението на съда да промени правното ѝ положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/23: Parfümerie Akzente, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националните правила в рамките на координираната област, включително националните правила за транспониране на Директива [2005/29], не се прилагат, ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и продажбата онлайн, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е акцесорен и неразделен от предлагането на пазара и продажбата онлайн?
Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат приложимите към стоките изисквания да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/23: Matmut, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, позволява на пътника в участвало в пътнотранспортно произшествие превозно средство, който е пострадал от това произшествие и също така е притежател на полицата, да бъде противопоставена нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от това, че при сключването на този договор въпросният притежател на полицата е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, и от друга страна, в случай че такава нищожност действително не може да бъде противопоставена на такъв пострадал пътник, позволява на застрахователя да си възстанови всички суми, които в изпълнение на застрахователния договор е платил на този пътник, като предяви срещу последния иск на основание на извършеното от него при сключването на договора умишлено нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/23: NARE-BG, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
В условията на въведени противоепидемични мерки със закон, включващи налагането на административни мерки за ограничаването на излизането от домовете, придвижването в населените места, ограничаването на контактите с други лица и затварянето на търговските обекти, когато във връзка с тези противоепидемични мерки са удължени сроковете за деклариране и внасяне на данъчните задължения по [ЗКПО] (уреждащ сроковете за деклариране и внасяне на подоходни данъци по националното законодателство), преклузивен срок, като разглеждания в настоящото производство, прави ли практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчно задълженото лице по времето на действието на противоепидемичните мерки и в този аспект допускат ли член 184 вр. член 186 от [Директивата за ДДС] разгледани в светлината на принципа на данъчния неутралитет, въведен от Директивата за ДДС, и на равностойност и ефективност, основани на правото на Съюза (решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, С‑95/07 и С‑96/07), национална нормативна уредба и практика на данъчната администрация, като разглежданите в настоящото производство?
При разписана възможност в [ЗДДС] за корекция на декларираните данни в справка-декларацията […] по ЗДДС, при фактите от разглежданото от настоящата съдебна инстанция дело, допустима ли е съгласно член 184 вр. член 186 от Директивата за ДДС, практика на данъчния орган, съгласно която се отказва правото на приспадане на ДДС на задълженото лице, поради това, че ДДС е деклариран с коригираща декларация, подадена за корекция на данните за последния данъчен период от въведения преклузивен (дванадесет месечен) срок за ползване на правото на приспадане на ДДС за доставките, получени от задълженото лице преди датата на регистрацията му по ЗДДС, при условие че сделките не са укрити, данни за осъществяването им са налични в счетоводството на жалбоподателя, данъчната администрация е разполагала с необходимата информация, а и няма данни бюджетът да е увреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/22: Foreningen C и др., Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?
При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:
2) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
3) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Директива 77/388] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/24: Daraa, Определение от 9 септември 2024 г.
Има ли в случая изключителни обстоятелства, които да оправдават необходимостта от ускорено произнасяне по преюдициалното запитване съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Представлява ли големият брой засегнати лица, правни отношения или дела сам по себе си изключително обстоятелство, което да обоснове ускорено производство?
Дали броят на делата, свързани с преюдициалните въпроси, е достатъчно голям, че да застраши функционирането на системата по Регламент „Дъблин III“ или общата европейска система за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/24: Aylo Freesites/Комисия, Определение от 6 септември 2024 г.
Как следва да се претеглят засегнатите интереси при производството по обезпечителни мерки, независимо от основанията, на които ищецът се позовава за prima facie основателност?
Може ли съдът да предостави обезпечителна мярка само въз основа на необходимостта да се предотврати вреда за трети лица, когато ищецът не е доказал сериозен и непоправим характер на тази вреда?
Обосновано ли е приемането на квалификацията на Pornhub като много голяма онлайн платформа и допустимо ли е при преценка на интереса от незабавно изпълнение на решението да се изхожда от презумпцията, че жалбата няма да бъде уважена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.