Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-173/15: GE Healthcare, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от Митническия кодекс, не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси или възнаграждения?
При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламент № 2454/93] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към Регламент № 2454/93 се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/15: Samsung SDI и др./Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране и правилата на Насоките относно метода за определяне на глобите, като в изчисляването на глобата са включени продажби на продукти, които не са били предмет на картела с катодни лъчи за телевизори?
Спазено ли е задължението за мотивиране и принципът на равно третиране при определяне на крайната дата на участието на жалбоподателите в картела с катодни лъчи за телевизори, когато тази дата е по-късна от датите, определени за другите участници в картела?
Допустимо ли е при изчисляването на глобата за участие в картела с катодни лъчи за компютърни монитори да се вземат предвид продажби на продукти, договорени извън ЕИП, но доставени в рамките на ЕИП?
Правилно ли е отказано максимално намаление на глобата по линия на програмата за снизхождение за участието в картела с катодни лъчи за компютърни монитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/15: Samsung SDI и др./Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране и насоките на Комисията относно метода за определяне на глобите, като не са изключени от изчислението на глобата продажбите на продукти, които не са били предмет на картела за цветни електроннолъчеви тръби за телевизори (CPT)?
Спазено ли е задължението за мотивиране и принципът на равно третиране при определяне на крайната дата на участието на жалбоподателите в картела за CPT, когато тази дата е по-късна от датите, определени за другите участници в картела?
Допустимо ли е при изчисляване на глобата за участие в картела за цветни електроннолъчеви тръби за компютърни монитори (CDT) да се вземат предвид продажбите на CDT към Samsung Electronics Co. Ltd, когато тези продажби са били договорени извън ЕИП, но доставени в рамките на ЕИП?
Дали Общият съд е допуснал правна грешка при разглеждането на доводите на жалбоподателите относно отказа на Комисията да предостави максимално намаление на глобата (50%) по програмата за снизхождение във връзка с картела за CDT?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/15: Piringer, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива 77/249 да се тълкува в смисъл, че е възможно държава членка да изключи удостоверяването на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, от свободното предоставяне на адвокатски услуги и да запази извършването на тази дейност само за нотариуси?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална разпоредба на държавата, в която се води регистърът (Австрия), която запазва за нотариуси дейността по удостоверяване на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, и чийто ефект се изразява по-конкретно в непризнаването в държавата, в която се води регистърът, на декларация за автентичността на подпис, която е изготвена от установен в Чешката република адвокат в държавата на неговото установяване, въпреки че според чешкото право тази декларация има същото правно действие като официалното удостоверяване, тъй като по-специално:
а) въпросът за признаването в държавата, в която се води регистърът, на изготвена в Чешката република от установен там адвокат декларация за автентичността на подпис върху молба за вписване в имотния регистър се отнася до предоставянето на услуга от адвокат, която не може да се извършва от адвокати, установени в държавата, в която се води регистърът, поради което отказът да бъде призната такава декларация, не попада под забраната на ограниченията
или
б) извършването на посочената дейност само от нотариусите е обосновано с цел да се гарантира законосъобразността и правната сигурност на актове (документи за правни сделки) и следователно служи на императивни съображения от общ интерес и освен това е необходимо за постигане на тази цел в държавата, в която се води регистърът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/16: Vinyls Italia, Заключение от 2 март 2017 г.
1) Следва ли „доказването“, което член 13 от Регламент № 1346/2000 възлага в тежест на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, за да се противопостави на оспорването на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, да включва и задължението за повдигане на процесуално възражение в тесния смисъл на думата в сроковете, определени в процесуалното право на сезирания съд, при позоваване на страната на предвидената в същия регламент клауза за освобождаване и доказва, че са изпълнени двете изисквани от тази разпоредба условия, или Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да намери приложение, когато заинтересованата страна е поискала неговото прилагане в хода на производството, включително извън определените в процесуалното право на сезирания съд срокове за повдигане на процесуални възражения, или също ex officio, при условие че същата страна е доказала, че увреждащото действие се урежда от lex causae на друга държава членка, чийто закон не допуска в конкретния случай никакви средства за оспорване на това действие?
2) Следва ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 препращане към разпоредба на lex causae за преценката дали „в съответния случай, този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“, да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай lex causae не предвижда по общ и абстрактен начин никакви средства за оспорване на действие като това, което в случая се приема за увреждащо — а именно плащането на договорно задължение — или в смисъл, че когато lex causae допуска възможността да се оспорва такова действие, страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай не са изпълнени условията — различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването в разглеждания случай?
3) Може ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение — като се има предвид неговият замисъл да се защитят оправданите правни очаквания на страните относно стабилността на действията съгласно lex causae — да се прилага и когато страните по договора са със седалище в една и съща държава членка, чийто закон следователно предвидимо е предназначен да стане lex fori concursus при неплатежоспособност на една от тях, и посредством договорна клауза за избор на правото на друга държава членка страните изключват възможността към отмяната на действията по изпълнението на този договор да се прилагат императивните норми на lex fori concursus, създадени за защита на принципа за par condicio creditorum [равенство на кредиторите], във вреда на всички кредитори в случай на настъпване на неплатежоспособност?
4) Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че за целите на приложимостта на същия регламент „ситуации[те] на стълкновение на закони“ обхващат и случая на договор за тайм-чартър, сключен в една държава членка между дружества със седалище в същата държава членка, който съдържа клауза за избор на правото на друга държава членка?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли член 3, параграф 3 от Регламент „Рим I“ във връзка с член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изборът на страните да подчинят договора на правото на държава членка, различна от държавата членка, в която се намират „всички други елементи, относими към ситуацията“, не засяга прилагането на императивните норми на правото на последната държава членка, приложими като lex fori concursus по отношение на възможността да се оспорват действията, извършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на интересите на всички кредитори, като по този начин надделява над дерогиращата клауза по член 13 от Регламент „Рим I“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/15: Комисия/Ирландия (Регистрационен данък), Заключение от 2 март 2017 г.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради изискването лицата с местопребиваване в Ирландия, които внасят автомобили, взети под наем или на лизинг в друга държава членка, да заплащат пълния размер на регистрационната такса, независимо от планираното време на използване на автомобила на територията на Ирландия, и определянето на условия за възстановяване на таксата, които надхвърлят границите на строго необходимото и пропорционалното.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради неплащането на лихви при възстановяването на част от регистрационната такса в случай на изнасяне и отписване на автомобила от регистъра.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради удържането на 500 EUR от възстановяваната сума за административни разходи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/15: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
Следва ли член 21, първа алинея от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че когато търговец използва телефонна линия, за да може потребителят да се свърже с него по телефона във връзка със сключен договор, такъв потребител не следва да понася разходи, по-високи от тези, които би понесъл за обаждане на стандартен (т.нар. в Германия „географски“) стационарен или мобилен телефонен номер при осъществяване на връзката по този начин?
Противоречи ли на член 21, първа алинея от Директива 2011/83 национална разпоредба, съгласно която в случаите, когато търговецът използва за контакт по телефона във връзка със сключен договор телефонен номер за обслужване на клиенти, започващ с 0180, потребителят трябва да понесе разходите, които доставчикът на телекомуникационни услуги му начислява за използването на тази телекомуникационна услуга, по-специално дори когато тези разходи надвишават разходите, които потребителят би понесъл за свързване по телефона със стандартен (географски) стационарен или мобилен телефонен номер?
Допуска ли член 21, първа алинея от Директива 2011/83 такава национална разпоредба тогава, когато доставчикът на телекомуникационни услуги не плаща на търговеца никаква част от възнаграждението, което събира от потребителя за свързване с номер, започващ с 0180?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/16: Sokáč, Определение от 2 март 2017 г.
Изключени ли са лекарствените продукти, съдържащи ефедрин или псевдоефедрин, от приложното поле на Регламент № 273/2004 след изменението му с Регламент № 1258/2013 и въвеждането на контрол върху тези продукти по Регламент № 111/2005?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.