Дело C-342/15: Piringer, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Следва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива 77/249 да се тълкува в смисъл, че е възможно държава членка да изключи удостоверяването на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, от свободното предоставяне на адвокатски услуги и да запази извършването на тази дейност само за нотариуси?

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална разпоредба на държавата, в която се води регистърът (Австрия), която запазва за нотариуси дейността по удостоверяване на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, и чийто ефект се изразява по-конкретно в непризнаването в държавата, в която се води регистърът, на декларация за автентичността на подпис, която е изготвена от установен в Чешката република адвокат в държавата на неговото установяване, въпреки че според чешкото право тази декларация има същото правно действие като официалното удостоверяване, тъй като по-специално:
а) въпросът за признаването в държавата, в която се води регистърът, на изготвена в Чешката република от установен там адвокат декларация за автентичността на подпис върху молба за вписване в имотния регистър се отнася до предоставянето на услуга от адвокат, която не може да се извършва от адвокати, установени в държавата, в която се води регистърът, поради което отказът да бъде призната такава декларация, не попада под забраната на ограниченията
или
б) извършването на посочената дейност само от нотариусите е обосновано с цел да се гарантира законосъобразността и правната сигурност на актове (документи за правни сделки) и следователно служи на императивни съображения от общ интерес и освен това е необходимо за постигане на тази цел в държавата, в която се води регистърът?