Spielmann
Генерален адвокат – Spielmann
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Включва ли определението за „преработка и предлагане на пазара“ по член 2, буква в) от Регламент № 717/2014 и дейността по търговия на дребно с рибни продукти и съвместимо ли е евентуалното изключване [на тази дейност] от приложното поле на Регламент № 717/2014, въз основа на буквалния текст на разпоредбата, с формулировката на член 5, букви г) и ж) от Регламент (ЕС) № 1379 от 2013 г., който самостоятелно определя търговията на дребно в общата организация на пазарите на рибни продукти, и съвместимо ли е това изключване с общата уредба на сектора на рибарството, тъй като Регламент № 1379/2013 при всички случаи съдържа определение на търговията на дребно, което я включва сред дейностите от сектора на рибарството (настоящият съдебен състав е склонен да приеме, че изключването е съвместимо)?
В крайна сметка, приложим ли е Регламент № 717/2014 към дейността по търговия на дребно с рибни продукти […] поради значението на търговията на дребно за сектора на рибарството или поради нейното ясно разграничаване (последното становище, което води до изключването на дейността по търговия на дребно от приложното поле на Регламент № 717/2014, изглежда по-убедително на съдебния състав, който отправя въпроса)?
Допуска ли правото на ЕС национално законодателство, което позволява предоставянето на помощ de minimis на предприятия, които продават рибни продукти на дребно и отговарят на условията за ползване на облекчения, тъй като се различават от промишления риболов и са включени в свободната градска зона, създадена след земетресението, което засегна централна Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Противоречи ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които при пълна недействителност на потребителски договор поради включена в него неравноправна клауза:
– правните последици от недействителността не се коригират в правоотношението между първоначалния кредитор и потребителя като длъжник, тъй като националното законодателство предвижда възможност за сключване на водещо до субективна новация споразумение между първоначалния кредитор и трето лице,
– правните последици от недействителността се коригират само между потребителя и правоприемника, който вследствие на заместване по договора встъпва като нова страна в договорното правоотношение, така че всяко евентуално плащане потребителят е длъжен да извършва към новата страна по договора, а не към първоначалния кредитор и, обратно, за сумите, които евентуално трябва да му бъдат възстановени, може да предявява иск само срещу новата страна по договора, въпреки че не е извършвал никакво плащане към тази страна?
Противоречи ли на понятието „продавач или доставчик“ по член 2, буква в) от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които правните последици от недействителността на неравноправен потребителски договор могат да настъпят само между настоящите страни по договора, т.е. между новия кредитор, встъпил като заместваща страна в договорното правоотношение вследствие на субективната новация, и потребителя като длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Противоречи ли на следните принципи на Договорите: a) правова държава и зачитане на правата на човека (член 2 и член 6, параграф 3 [ДЕС]); б) пропорционалност (член 52, параграф 1 в светлината на член 51, параграф 1 от Хартата във връзка с член 6, параграф 1 ДЕС); в) предимство на правото на Съюза и ефективност на същото (член 4, параграф 3 ДЕС); г) „право на добра администрация“ (разглеждано като принцип на Европейския съюз: член 41, параграфи 1—4 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1 ДЕС, както и практиката на Съда), продължителното и многократно удължавано изключване в националното право по административни или икономически причини на правото на чужденците (граждани на трети държави) да използват ефективни правни средства за защита срещу бавността на органите на публичната администрация (напомнителни писма, оспорване на бездействие или на прекомерната продължителност на производството), по-специално в контекста на изискванията на член 34, параграфи 1 и 3 от Директива [2016/801]?
2) Трябва ли описаното в първия въпрос продължително и многократно удължавано изключване в националното право на възможността за чужденците — граждани на трети държави, да използват ефективно правно средство за защита срещу бавността на публичните органи, както и изключването на възможността националният административен съд да присъди подходяща парична сума като обезщетение за нарушението на правото органите да действат без неоправдано забавяне, и изключването на възможността да се наложи издаването на административен акт в определен от съда срок, при положение че полските граждани не са лишени от тези права по собствените си административни преписки и дела, да се тълкуват като: a) неотговарящи на изискванията на общия интерес и ограничаващи прекомерно сферата на основните права на Европейския съюз (член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 ДЕС във връзка с член 52, параграфи 1—3 от Хартата); б) дискриминационни спрямо чужденците — граждани на трети държави (член 2 ДЕС, членове 10 и 18 ДФЕС, член 20 и член 21, параграфи 1 и 2 от Хартата); в) нарушаващи принципа на справедливост (член 2 ДЕС); г) възпрепятстващи реалния и ефективен достъп до правосъдие (член 2 ДЕС, член 67, параграф 4 ДФЕС, член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент № 595/2004 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда в случай на доставка на мляко на неодобрен изкупвач, че за цялото доставено мляко се дължи допълнителна такса от производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу когото е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и, при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Необходимо ли е упражняваната по занятие дейност по платено поръчителство, при която поръчителят изплаща кредиторските вземания при неизпълнение от страна на длъжника и получава възнаграждение независимо от настъпването на неизпълнението, да се квалифицира като „застрахователна дейност“ по смисъла на Директива 2009/138/ЕО?
При утвърдителен отговор възниква ли задължение за предварително лицензиране по член 14, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО за лицата, които упражняват такава дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Какви са изискванията, които жалбоподателят трябва да изпълни, за да докаже, че повдигнатите в жалбата въпроси са съществени за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
В кои случаи аргументите, основани на нова преценка на фактите и доказателствата или на противоречие с практиката на Съда, могат да се считат за съществени въпроси за правото на ЕС?
Необходимо ли е даден правен въпрос да е разглеждан от Съда, за да бъде признат за съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Какви са изискванията към мотивирането на искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че въпросът е съществен за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли искане, което по същество цели нова оценка на фактите и доказателствата, да се приеме като съдържащо съществен правен въпрос по смисъла на член 58a от Статута на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.