Ruiz-Jarabo Colomer
Генерален адвокат – Ruiz-Jarabo Colomer
Дело C-296/95: The Queen/Commissioners of Customs and Excise, ex parte EMU Tabac и др., Съдебно решение от 2 април 1998 г.
Трябва ли Директива 92/12/ЕИО и по-специално член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска облагането с акциз в държава членка А на стоки, които са били пуснати за потребление в държава членка Б, когато стоките са били придобити от дружество X за нуждите на частни лица в държава членка А чрез дружество Y, действащо срещу възнаграждение като агент на тези лица, и когато транспортирането на стоките от държава членка Б до държава членка А също е било организирано от дружество Y от името на тези лица и е извършено от професионален превозвач срещу заплащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/96: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Заключение от 26 март 1998 г.
1. За целите на разширяване и изясняване на решението, постановено с решение от 20 април 1993 г. по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni/Amministrazione delle Finanze dello Stato [1993] ECR I-1915, следва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба води до ограничаване на временните последици от решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Декрет № 641/72 на Президента на Републиката), която по отношение на процесуалните правила, свързани със съдебни искове за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното законодателство за искове за възстановяване на суми, платени без основание между частни лица?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности да постанови, че правният ред на Общността допуска национална разпоредба, която определя начален момент на срока, който започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, която е платена без основание), преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/96: Ansaldo Energia и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato и др., Заключение от 26 март 1998 г.
1) Допустимо ли е съгласно правото на Общността национално законодателство, което определя, по отношение на започването на производство за защита на право, произтичащо от правото на Общността, срок, който започва да тече преди правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, предоставяща това право?
2) Допустимо ли е съгласно правото на Общността да се предоставя на страна, чиито права са признати за нарушени и на която е предоставено възстановяване на претендираните суми, средство за защита, при което правилата относно размера се различават от и са по-неблагоприятни от тези, предвидени за искове за възстановяване между частни лица, и са съществено определени с акт, приет от същия държавен орган, който е нарушил правата на увредената страна чрез неизпълнение на задълженията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/96: Ministero delle Finanze/Spac, Заключение от 26 март 1998 г.
Допустимо ли е, в производство пред италиански съд за възстановяване на такси, платени въз основа на национални разпоредби, които, с оглед на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности в съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и други срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, са в противоречие с член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година, национална разпоредба, която, като изключва такива искове от приложното поле на обикновените правила относно искове за възстановяване на неправомерно платени такси и ги подчинява на специални правила относно възстановяването на такси, платени по погрешка, изисква правото на иск да бъде упражнено в срок, който започва да тече от момента на плащането, а не от момента, в който съответната общностна директива е правилно транспонирана в националното право, да бъде съвместима с принципите, установени в тази директива и възприети при нейното тълкуване, както и с общите принципи на общностното право, утвърдени от Съда на Европейските общности в дело C-208/90?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/98: Becu и др., Заключение от 25 март 1998 г.
1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните зони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, условията и процедурите за признаване на които се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответната пристанищна зона, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършена от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключителното право да извършват пристанищна работа в рамките на пристанищните зони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО, и биха ли вече били в състояние да изпълняват своите специални задачи, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/96: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 12 март 1998 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изключването на периоди на заетост в публичната служба на друга държава членка при определяне на трудовия стаж и класирането по заплатна скала на служители в гръцката публична служба, когато тези периоди не са изработени в гръцката публична служба?
Представлява ли подобно изключване прикрита дискриминация по отношение на работници мигранти и пречка за свободното движение на работници в рамките на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/97: Комисия/Португалия, Заключение от 10 март 1998 г.
Неизпълнение от страна на Португалската република на задължението да приеме в предвидения срок систематичен план за действие и график за подобряване на повърхностните води, предвиден в член 4, параграф 2 от Директива 75/440/ЕИО.
Алтернативно, неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за такива мерки, в нарушение на член 10 от Директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/97: de Castro Freitas и Escallier/Ministre des Classes moyennes и du Tourisme, Заключение от 5 март 1998 г.
1) Следва ли първата алинея на член 3 от Директива 64/427, която се отнася до започването или упражняването на „една от дейностите, посочени в член 1, параграф 2“ [„l'une des activités mentionnées à l'article premier paragraphe 2“, или упражняването на „тези дейности“] и до „факта, че съответната дейност е била упражнявана“ [„l'exercice effectif ... de l'activité considérée“], да обхваща и ситуацията, при която гражданин на Общността е упражнявал едновременно в държавата членка, от която идва, повече от една дейност, попадаща в обхвата на тази директива, и подава заявление за установяване в друга държава членка, като възнамерява да продължи едновременното упражняване на тези дейности или професии, като се има предвид по-специално принципа на свободата на установяване, предвиден в член 52 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2) Ако да, изменя ли се изискваният от член 3, буква а) период на професионален опит по отношение на всички или някои от съответните дейности поради факта, че те са били упражнявани едновременно?
3) Има ли значение обстоятелството, че съответните дейности са тясно свързани или дори несвързани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.