Дело C-22/98: Becu и др., Заключение от 25 март 1998 г.

1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните зони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, условията и процедурите за признаване на които се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответната пристанищна зона, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършена от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключителното право да извършват пристанищна работа в рамките на пристанищните зони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО, и биха ли вече били в състояние да изпълняват своите специални задачи, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?