Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Заключение от 26 март 1998 г.

1. За целите на разширяване и изясняване на решението, постановено с решение от 20 април 1993 г. по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni/Amministrazione delle Finanze dello Stato [1993] ECR I-1915, следва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба води до ограничаване на временните последици от решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Декрет № 641/72 на Президента на Републиката), която по отношение на процесуалните правила, свързани със съдебни искове за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното законодателство за искове за възстановяване на суми, платени без основание между частни лица?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности да постанови, че правният ред на Общността допуска национална разпоредба, която определя начален момент на срока, който започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, която е платена без основание), преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?