Ришар дьо ла Тур
Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] да се тълкува в смисъл, че изключването на други задължения, различни от изброените в [тази разпоредба], е допустимо само когато е „надлежно обоснован[о]“?
Трябва ли възможността държавите членки да изключат определени категории задължения от опрощаването (при условие че това изключване е надлежно обосновано, както е предвидено в член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изключват данъчни плащания (които не са посочени в съответния член), като се поставят в привилегировано положение?
При утвърдителен отговор на тези въпроси, какви са критериите, на които трябва да отговаря такова изискване за обоснованост по смисъла на правото на Съюза […], така че (тази обоснованост) да е съобразена с общите принципи на правото на Съюза и защитата на основните права, на които се подчиняват законодателят [на Съюза] и националният законодател [„недискриминация, основана на гражданство“ (член 18 ДФЕС) и „свобода на стопанската инициатива“ (член 16 от [Хартата]), в допълнение към основните икономически свободи на вътрешния пазар].
При отрицателен отговор на този въпрос, обхваща ли определението (по смисъла на правото на Съюза и за целите на тълкуването на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) за „задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции“ и за „задължения, произтичащи от деликтна отговорност“, и данъчните задължения, предвидени във вътрешното законодателство за транспониране на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] (Закон № 9/2022 от 11 януари 2022 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Може ли да се счита, че изплащането на обезщетение в полза на родителите и сестрата на жертва на умишлено престъпление, извършено с насилие, в зависимост от липсата на деца и съпруг на жертвата (що се отнася до родителите) и липсата на родители (в случай на братя и сестри), както е предвидено в случай на убийство в член 11, параграф 2 bis от [Закон № 122/2016], е в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80, както и на член 20 (равенство), член 21 (недискриминация), член 33, параграф 1 (защита на семейството), член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от [Хартата] и член 1 от протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (недискриминация)?
2) [М]оже ли обезщетение, за чието изплащане се поставя условието, предвидено в член 11, параграф 3 от [Закон № 122/2016], съдържащо се в израза „във всеки случай в рамките на наличните средства във [Фонда за солидарност]“, без никоя разпоредба да налага на италианската държава да отпусне суми, които да се използват конкретно за изплащане на обезщетенията, дори определени на статистическа основа и във всеки случай годни конкретно да обезщетят в разумен срок правоимащите лица, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетяване на жертвите“, в приложение на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Възпрепятства ли фактът, че член 43, буква i) и член 57 от [Закон № 119/1996] не признават промените в актовете за гражданско състояние, свързани с пола и собственото име, направени от транссексуален мъж с двойно гражданство (румънско и на друга държава членка) в друга държава членка чрез законова процедура за признаване на пола, и изисква от румънския гражданин да проведе изцяло отделно съдебно производство в Румъния срещу местната служба по гражданско състояние и публичния регистър, за което производство [ЕСПЧ] е постановил, че не е ясно и предвидимо [дело X и Y срещу Румъния], и което може да доведе до решение, противоположно на взетото от другата държава членка, упражняването на правото на гражданство на Съюза (член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и/или на правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза (член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз) в условия на достойнство, равенство пред закона и недискриминация (член 2 от Договора за Европейския съюз; член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 1, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), като същевременно се зачита правото на личен и семеен живот (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)?
2) Оказва ли излизането на [Обединеното кралство] от Европейския съюз влияние върху отговора на горния въпрос, по-специално (i) когато процедурата за промяна на гражданското състояние е започнала преди Брексит и е приключила по време на преходния период, и (ii) поради последиците от Брексит дадено лице може да се възползва от правата на европейско гражданство, включително от правото на свободно движение и пребиваване, само въз основа на румънските документи за самоличност или за пътуване, в които същото фигурира като лице от женски пол и име, за разлика от вече законно признатата полова идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушило ли е Кралство Швеция задължението си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му?
Нарушило ли е Кралство Швеция принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити съответните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за наличие на „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, алинея 2 от Статута на Съда на Европейския съюз за организации като Cruelty Free Europe при встъпване в съдебно производство?
При какви условия организации за защита на околната среда или аналогични субекти могат да бъдат допуснати да встъпят в съдебно производство, когато делото повдига принципни въпроси, засягащи техните интереси?
Какви са последиците от просрочено подаване на заявление за встъпване по член 190, параграф 2 от Процедурния правилник и какви процесуални права запазва встъпилият субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли безвъзмездното предоставяне от данъчнозадължено лице на топлинна енергия, представляваща част от неговите стопански активи, на друго данъчнозадължено лице за нуждите на стопанската му дейност (в случая предоставяне на топлинна енергия от когенерационна централа на доставчик на електроенергия в полза на земеделско стопанство за целите на отопляване на насаждения с аспержи) да се третира като „употреба[…] от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, [чрез] безвъзмездно разпореждане“ по смисъла на член 16 от Директивата за ДДС?
От значение ли е в това отношение дали данъчнозадълженото лице, което получава топлинната енергия, я използва за цели, които му дават право на приспадане?
Налага ли фактическият състав на употребата (член 16 от Директивата за ДДС) при изчисляване на себестойността по член 74 от Директивата за ДДС да се включват само подлежащи на облагане с ДДС разходи?
Включва ли себестойността само преките разходи за производство или включва и непряко свързани с тях разходи, като например разходи за финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли в рамките на установеното в Регламент [2015/848] облекчено универсално производство, в което се дава възможност да се образуват вторични производства, които се отнасят само за имущество, намиращо се в държавата, в която е образувано производството, член 35, член 7, параграф 1 и параграф 2, букви ж) и з) [от този регламент], разглеждани във връзка със съображение 72 [от същия], да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правото на държавата членка, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], „към начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност“, се отнася до възникналите след образуването на главното производство [по несъстоятелност], а не на вторичното?
1) Може ли член 3, параграф 2 и член 34 от Регламент [2015/848] да се тълкуват в смисъл, че имуществото, което се намира в държавата, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], и до което се ограничава действието на производството, е само съществуващото към момента на образуване на вторичното производство [по несъстоятелност], а не съществувалото при образуването на главното производство [по несъстоятелност]?
2) Може ли член 21, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че решението на синдика по главното производство по несъстоятелност да изнесе имуществото извън държавата членка, в която то се намира, без да поиска образуване на вторично производство [по несъстоятелност] или да го избегне, като поеме едностранно задължение по смисъла на членове 36 и 37 [от този регламент], когато му е известно наличието на произтичащи от трудови правоотношения вземания на местни кредитори, признати със съдебни решения, и на обезпечителна мярка върху имущество, наложена от юрисдикция по трудови и социални спорове на посочената държава членка, попада в рамките на правомощието за изнасяне на имущество на длъжника извън територията на държавата членка, на която то се намира?
3) Може ли член 21, параграф 2 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че предоставеното с него правомощие на синдика по вторичното производство по несъстоятелност да завежда отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите, се прилага в случай като описания, в който се иска отмяната на действие, извършено от назначения в главното производство по несъстоятелност синдик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.