всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Rantos

Генерален адвокат – Rantos

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на други участници за представяне на становища пред Съда след заличаване на делото от регистъра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.

Прилага ли се Директива 2014/23/ЕС към концесии, сключени преди транспонирането ѝ, но удължени с нормативен акт след това?
Изискват ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС възлагащият орган да има задължителни дискреционни правомощия за изменение на условията за експлоатация на концесията при възникване на непредвидени обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.

Явява ли се решението за неповишение в служебна степен през 2023 г. акт, който засяга неблагоприятно длъжностното лице, когато не е изпълнено изискването за минимум две години в предходната степен?
Допуска ли член 45, параграф 1 от Правилника дерогация от изискването за минимум две години в степента при наличие на особени заслуги и прилагане на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Може ли да възникне извъндоговорна отговорност на институцията при липса на нарушение във връзка с процедурата за повишение, когато има предходни процедурни нарушения в по-ранен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са последиците за производството пред Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване поради оттегляне на иска в главното производство?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на делото пред Съда при такива обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Нарушение на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото Общият съд е приел, че искът е недопустим в частта, в която се отнася до вредата, свързана с намаляването на числеността на персонала.
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, доколкото Общият съд е изключил възможността неправомерното поведение на Комисията да представлява „достатъчно съществено нарушение“ на правото на Съюза.
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, както и на член 91, буква д) и член 96 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото Общият съд е приел, че не съществува причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и твърдените вреди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението по член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001?
Правилно ли е прието, че заявената марка е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009?
Изпълнено ли е задължението на EUIPO за служебно изследване на фактите по член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 при оценката на отличителния характер на заявената марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 883/2004 (изменен)] във връзка с член 14, параграф 8 от [Регламент № 987/2009] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид всички дейности на работника, включително дейността му в трети [страни]?
[Дали] член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (изменен) във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид само дейностите на работника, осъществявани в държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456794 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form