Rantos
Генерален адвокат – Rantos
Дело C-821/24: A1 Bulgaria, Определение от 10 ноември 2025 г.
Необходимо ли е продължаване на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, когато предметът на главното производство е отпаднал поради оттегляне на ищеца и прекратяване на делото?
Може ли наличието на други подобни висящи дела пред националната юрисдикция да обоснове продължаване на преюдициалното производство, когато конкретният спор е прекратен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-821/24: A1 Bulgaria, Определение от 10 ноември 2025 г.
Налице ли е действителен висящ спор, който обосновава допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли да бъде отправено преюдициално запитване с цел получаване на консултативно становище по общи или хипотетични въпроси, когато предметът на главното производство е отпаднал?
Допустимо ли е произнасяне по преюдициално запитване, когато националната юрисдикция е сезирана с други подобни дела, но конкретният спор, по който е отправено запитването, вече не съществува?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/23: Mercedes-Benz Group, Определение от 3 ноември 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато искът по главното производство е оттеглен и не е необходимо поддържане на преюдициалното запитване?
В чия компетентност е решението относно съдебните разноски при такава процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/25: Mission – Trading, Определение от 31 октомври 2025 г.
Приложими ли са националните давностни или преклузивни срокове за възстановяване на неправомерно предоставени държавни помощи, когато тези срокове са изтекли преди приемането на решението на Европейската комисия за възстановяване на помощта?
Може ли получателят на неправомерна държавна помощ да се позове на оправдани правни очаквания относно правомерността на получената помощ, ако тя е предоставена без предварително уведомяване на Европейската комисия?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност и член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 прилагането на национален преклузивен срок, изтекъл преди решението на Комисията, при възстановяване на държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/25: Emscher Aufbereitung, Определение от 30 октомври 2025 г.
Какъв е обхватът на понятието „двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 и как това се отразява на прилагането на директивата спрямо енергийните продукти?
Какви са правомощията на държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96 поради „двойна употреба“, и по-специално относно определянето на периода за дължимите лихви при възстановяване на неправомерно събран данък?
Изисква ли правото на Съюза начисляване на лихви върху възстановената сума от датата на неправомерното плащане, когато използването е било с „двойна употреба“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/24: Kosmiro, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата [за ДДС], или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата [за ДДС]?
2) Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за [за ДДС]?
3) Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата [за ДДС],
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4) Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране на фактури),
a) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5) Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/24: Venshova, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Следва ли член 32, параграф 2, буква а) и член 36, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална практика, по силата на която на земеделския стопанин може да бъде отказано правото на плащане на помощ за площи, за чието ползване той е сключил договор за съответната година, когато този договор, като правно основание за ползване на тези площи, не е бил регистриран в определената за целта компютризирана база данни в предвидените в националното право срокове?
Прилага ли се член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз към санкция като наложената на земеделски стопанин съгласно член 19а от Делегиран регламент № 640/2014 в положение, при което последната разпоредба е била в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане и към датата на налагане на посочената санкция, но към датата на разглеждане на подадената срещу същата санкция жалба е била заличена в консолидирания текст на посочения делегиран регламент, който регламент, макар и отменен, считано от 1 януари 2023 г., продължава да се прилага за заявленията, подадени преди тази дата, в съответствие с член 13 от Делегиран регламент 2022/1172?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/24: Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 23 октомври 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Картели — Пазар на модафинил — Споразумение между две фармацевтични предприятия за доброволно уреждане на патентни спорове с цел да се забави пускането на пазара на генеричен вариант на модафинила — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС — Критерии за преценка — Ограничаване с оглед на целта“ По дело C‑2/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 януари 2024 г., Teva Pharmaceutical Industries Ltd, установено в Петах Тиква (Израел), Cephalon Inc., установено в Уест Честър (Съединени щати), представлявани от S. Ortoli и D. Tayar, avocats, жалбоподатели, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана първоначално от G. Conte, T. Franchoo и C. Sjödin, а впоследствие от G. Conte и T. Franchoo, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi и N. Jääskinen (докладчик), съдии, генерал адвокат: A. Rantos, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 март 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си до Съда жалбоподателите искат да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 октомври 2023 г., Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия (T‑74/21, EU:T:2023:651, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2020) 8153 final ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/24: Кanevi Komers DS, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Разпоредбата на член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] пряко приложима ли е от държавите членки, или за приложението ѝ е необходимо приемането на вътрешно правни норми?
2) Следва ли да се приеме, че член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] предвижда, че за надлежното уведомяване на компетентния орган, от бенефициера, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, е достатъчно уведомяването да е извършено само в писмена форма и да е достигнало до компетентния орган, без да е предвидено подаването му през нарочна платформа?
3) Следва ли въведените по член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] ограничения на правото на бенефициера да уведоми компетентния орган, без да му бъдат наложени санкции, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, представляващи „бенефициерът да не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място“ и „органът вече да е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане“, да се тълкуват като изискващи наличието на доказателство за уведомяването от административния орган на бенефициера за намерението му да извърши проверка или за несъответствието в заявлението за помощ или в искането за плащане
И в този аспект, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, и че органът вече не е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане, допустимо ли е съгласно тази разпоредба на Регламента бенефициерът да извърши оттеглянето, преди да бъде информиран от административния орган, при вече извършена проверка и при установеното от органа несъответствие?
4) Допустими ли са съгласно съображение 17 и член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] национална нормативна уредба, съгласно която „[к]андидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми от него, когато: 1. е уведомен за установени в него застъпвания по отношение на парцелите с установени застъпвания; 2. е уведомен, че е избран за проверка на място; 3. е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия по отношение на площите и/или животните, за които са установени такива“, както и практика на националния орган за проверка на място (без за проверката или резултата от нея бенефициерът да е уведомен) и практика на националния орган, при която се изисква писменото уведомяване за оттеглянето от бенефициера да бъде направено в конкретна система, само по съображения за по-лесно администриране на заявлението?
5) Приложим ли е в съдебното производство член 49, параграф 1, изречение трето от [Хартата], по отношение на наложената на земеделския производител санкция по чл. 19а от [Делегиран регламент № 640/2014] [отменен с Делегиран регламент 2022/1172, с предвидено в последния съображение 16, съгласно което „[в] интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде отменен. Този регламент обаче следва да продължи да се прилага за заявления за помощ за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за искания за плащане, направени във връзка с мерки за подпомагане, прилагани съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата относно кръстосаното спазване.“), който е бил действащ за годината на кампания 2019 и към момента на налагането на санкцията с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 05.12.2022 г., при условие че към момента на разглеждане на делото от съда в [Делегиран регламент № 640/2014] в редакцията му, която е приложима от 01.01.2023 г. […] не се съдържа разпоредбата на чл. 19а?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.