всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Mischo

Генерален адвокат – Mischo

Дело C-411/00: Felix Swoboda, Заключение от 18 април 2002 г.

1) Следва ли една услуга, която служи на обща цел, но може да бъде разделена на отделни части, съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО, включително описанието на услугите в приложения I A и I B, да се счита за една обща услуга, състояща се от основна услуга и свързани с нея второстепенни услуги, и да се класифицира според основната си цел съгласно приложения I A и I B към директивата, или всяка отделна част следва да се разглежда поотделно по отношение на това дали като приоритетна услуга попада изцяло в обхвата на директивата или като неприоритетна услуга попада само в обхвата на някои разпоредби на директивата?
2) В каква степен може една услуга, която съответства на определено описание на услуга (например транспортни услуги), съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО да бъде разделена на отделни услуги, без това да противоречи на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки или да възпрепятства ефективното действие на директивата за услугите?
3) Следва ли услугите, посочени в изложението на фактите (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A към Директива 92/50/ЕИО (категория 2, сухопътен транспорт) и договори, обхващащи такива услуги, да се възлагат съгласно разпоредбите на раздели III до VI от директивата, или следва да се класифицират по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (по-специално категория 20, спомагателни и помощни транспортни услуги, както и категория 27, други услуги) и договори, обхващащи тези услуги, да се възлагат съгласно членове 14 и 16, и под кой CPC-референтен номер следва да бъдат класифицирани?
4) С оглед на определянето на основния характер на услугата, съществува ли за възлагащия орган задължение да отдели и възложи поотделно неприоритетните части в случай, че оценката на отделните части води до това, че една част, която сама по себе си съгласно приложение I A към Директива 92/50/ЕИО попада изцяло в обхвата на разпоредбите на директивата, но поради принципа на член 10 от директивата изключително не попада изцяло в обхвата на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/00: Cipriani, Заключение от 21 март 2002 г.

1) Следва ли член 20, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. – когато има движение на стоки по режима на суспендиране по смисъла на член 4, буква в) от директивата, предназначени за износ през една или повече държави членки, но които не са достигнали до местоназначението си, и когато не е възможно да се установи къде е настъпила нередността или нарушението – да се тълкува в смисъл, че държавата членка на изпращане може да пристъпи към събиране на акциза само ако лицето, което е предоставило обезпечението за плащането, е било своевременно поставено в положение да узнае, че режимът на суспендиране не е бил приключен, така че да може преди изтичането на срока от четири месеца, считано от датата на изпращане на стоките, да представи задоволителни доказателства или че движението е било извършено правилно, или къде действително е настъпила нередността или нарушението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли същото тълкуване при същите обстоятелства да се прилага и когато държавата членка на изпращане е същата като държавата, в която е установено нарушението или нередността, или в такъв случай при същите обстоятелства се прилага презумпцията по член 20, параграф 2 от директивата
Ако е последното, възможно ли е да се допусне доказване или че движението е било извършено правилно, или къде действително е настъпила нередността или нарушението, и подлежи ли това доказване на сроковото ограничение по параграф 3?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 20, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. при същите обстоятелства да се тълкува в смисъл, че лицето, което е предоставило обезпечението за плащането на акциза и което не е било своевременно поставено в положение да узнае, че режимът на суспендиране не е бил приключен, може да представи доказателства или че движението е било извършено правилно, или къде действително е настъпила нередността или нарушението, дори когато срокът от четири месеца от датата на изпращане на стоките е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/00: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 19 март 2002 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда неизпълнение на задължения, произтичащи от смесено споразумение като Споразумението за ЕИП, по отношение на присъединяването към Бернската конвенция?
Нарушила ли е Ирландия задълженията си по член 228 ДЕО (сега член 300 ДФЕС) във връзка с член 5 от Протокол 28 към Споразумението за ЕИП, като не е присъединила към Бернската конвенция в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/98: Италия/Съвет, Съдебно решение от 14 март 2002 г.

Допустимо ли е да се приемат за валидни регламентите относно определянето на интервенционните цени на захарта за производствената година 1998/1999, когато са приети след изтичането на срока, предвиден в член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1785/81, и нарушава ли това принципа за защита на оправданите правни очаквания?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ДЕО (член 190 ЕО) при приемането на Регламент № 1361/98, по-специално относно класифицирането на Италия като държава без недостиг и относно евентуална промяна на метода за изчисление на прогнозите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като Италия е класифицирана като държава без недостиг, докато други държави с аналогична ситуация са класифицирани като държави с недостиг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/00: Германия/Комисия, Заключение от 12 март 2002 г.

Липса на обжалваем административен акт
Съдебният иск е просрочен
Нарушение на принципа на равно третиране
Нарушение на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 87, параграф 3 ЕО
Нарушение на принципа на пропорционалност
Липса на мотиви

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/00: Overland Footwear, Заключение от 12 март 2002 г.

Като се имат предвид Регламент № 2913/92 на Съвета, по-специално неговите членове 29, 32 и 33, както и практиката на Съда, и в случай, когато в момента на митническото оформяне поради небрежност вносителят като цена, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките, посочва сума, която включва комисиона за закупуване, и поради небрежност не посочва в митническата декларация комисионата за закупуване отделно от цената, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките, но след като стоките са пуснати в свободно обращение, пред митническите органи доказва, че посочената цена, която е платена или подлежи на плащане за стоките, е включвала добросъвестна комисиона за закупуване, която законно е могла да бъде приспадната при вноса — подава молба за възстановяване на мито, платено върху комисионата за закупуване, в срок от три години от момента, в който е било съобщено за размера на митото:
1) Може ли да се начисли мито върху добросъвестната комисиона за закупуване като част от цената, която действително е платена или подлежи на плащане за стоките съгласно член 29 от Митническия кодекс?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли добросъвестната комисиона за закупуване да бъде приспадната от декларираната транзакционна стойност с оглед разпоредбите на член 32, параграф 3 и член 33 от Митническия кодекс?
3) Задължени ли са митническите органи при такива обстоятелства съгласно Митническия кодекс, по-специално член 78, параграф 3, да признаят корекция на цената, която действително е платена или подлежи на плащане за внесените стоки, и съответно намалена митническа стойност?
4) Има ли вносителят при тези обстоятелства, в съответствие с Митническия кодекс, по-специално член 236, право на възстановяване на мито, платено върху комисионата за закупуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/98: Eridania, Съдебно решение от 12 март 2002 г.

Допустим ли е Регламент (ЕО) № 1188/97 от 25 юни 1997 г. (ОВ от 28 юни 1997 г.), по-специално член 1, буква е) от него, особено с оглед не само на член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1785/81 и член 190 от Договора за ЕО, но и на правилната преценка на фактите, както по-подробно е изложено в част I — „главното основание“ — от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустим ли е Регламент (ЕИО) № 1785/81 от 30 юни 1981 г. (ОВ от 1 юли 1981 г.), изменен впоследствие, и по-специално членове 3, параграф 1, 5, параграф 3 и 6, параграф 2 от него, с оглед на член 40 и членове 30—36 от Договора за ЕО, и следователно допустим ли е член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1188/97, с оглед на доводите, по-подробно изложени в част II — „алтернативното основание“ — от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/00: Комисия/Италия, Съдебно решение от 21 февруари 2002 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 11 от Директива 75/442 и член 3 от Директива 91/689, като е предоставила освобождаване от разрешителен режим за предприятия и обекти, извършващи операции по оползотворяване на опасни отпадъци, без това освобождаване да е обвързано с изпълнението на изискванията по член 3, параграф 2 от Директива 91/689?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/01: Aéroports de Paris/Комисия, Заключение от 21 февруари 2002 г.

Нарушение на Регламент № 17 и Регламент (ЕИО) № 3975/87
Нарушение на задължението за мотивиране
Нарушение на правото на защита
Липса на отговор на довод, изтъкнат от ADP
Изопачаване на ясния смисъл на доказателствата
Изопачено тълкуване на националното право
Относно понятието предприятие по смисъла на член 86 от Договора за ЕО
Неправилно определяне на пазара
Относно съществуването на господстващо положение
Нарушение на член 86 от Договора при сравняване на таксите, плащани от AFS и OAT

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/99: Kaske, Съдебно решение от 5 февруари 2002 г.

Прилага ли се решението на Съда на Европейските общности по дело Rönfeldt и към случай, при който работник мигрант е упражнил „свободата на движение“ (или по-точно я е предвидил) преди влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1408/71, но също така и преди Договорът за ЕО да влезе в сила в неговата държава по произход, тоест по време, когато той все още не е можел да се позовава на член 39 и сл. ЕО (преди това член 48 и сл.) в държавата по заетост?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Означава ли прилагането на решението по дело Rönfeldt към застрахователния риск безработица, че работник мигрант може да се позовава на по-благоприятно правно положение от това по Регламент № 1408/71, произтичащо от двустранна конвенция между две държави членки на Европейския съюз (в случая Австро-германската конвенция за осигуряване при безработица) за целия период на упражняване на свободата на движение по смисъла на член 39 и сл. ЕО (преди това член 48 и сл.), и по-специално и за искове, предявени след завръщането от държавата по заетост в държавата по произход?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Трябва ли такива искове да се преценяват съгласно (по-благоприятната) конвенция само доколкото се основават на осигурителни периоди по задължително осигуряване за безработица, придобити преди влизането в сила на Регламент № 1408/71 в държавата по заетост (в случая 1 януари 1994 г.)?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен или ако отговорът на третия въпрос е положителен:
Допустимо ли е от гледна точка на забраната за дискриминация по член 39 ЕО (преди това член 42 от Договора за ЕО) във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, ако държава членка предвижда в своята правна система, по отношение на зачитането на осигурителни периоди, придобити в друга държава членка, по-благоприятна разпоредба от Регламент № 1408/71 (в случая отпадане на изискването за непосредствено предхождащо осигуряване по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71), но обвързва прилагането ѝ – освен в случая на събиране на семейство – с 15-годишно пребиваване в тази държава преди придобиването на осигурителните периоди в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161782 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form