Leger

Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, ако платец, установен в Германия, на кредитор на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз (в случая: в Нидерландия), който притежава гражданство на държава-членка, може да бъде подведен под отговорност по параграф 50а, пето изречение от EStG, тъй като не е удържал данък при източника съгласно параграф 50а от EStG, докато плащанията към кредитор на плащане, който е изцяло подложен на облагане с подоходен данък в Германия (германец), не подлежат на удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG и следователно не може да възникне отговорност на платеца за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
Различен ли е отговорът на въпрос 1, ако към момента на предоставяне на услугата кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава-членка?
Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен:
а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разходите, направени от кредитор на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз и икономически свързани с неговата дейност в Германия, пораждаща плащанията, трябва да бъдат взети предвид за намаляване на данъка от платеца при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG, тъй като и германците подлежат на облагане с подоходен данък само върху нетния доход, останал след приспадане на разходите?
б) Достатъчно ли е, за да се избегне нарушение на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, ако при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG се вземат предвид само разходите, икономически свързани с дейността в Германия, пораждаща вземането за плащане, които кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, е съобщил на платеца, а всички други разходи могат да бъдат взети предвид в последваща процедура по възстановяване?
в) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, ако данъчното освобождаване, на което кредиторът на плащане, установен в Нидерландия, има право в Германия съгласно конвенцията за избягване на двойното данъчно облагане между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, първоначално не се взема предвид при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а във връзка с параграф 50d от EStG и се допуска само в последваща процедура по освобождаване или възстановяване, а платецът също така няма право да се позовава на данъчното освобождаване в производство по отговорност, докато необлагаемият доход на германците не подлежи на удържане на данък и следователно не може да възникне отговорност за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
г) Различни ли са отговорите на въпрос 3, букви а) – в), ако кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава-членка към момента на предоставяне на услугата?