Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-208/98: Berliner Kindl Brauerei, Заключение от 28 октомври 1999 г.
Явява ли се договор за поръчителство, сключен от физическо лице, което не действа в рамките на своята професионална дейност, обхванат от приложното поле на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година относно сближаването на законодателствата и на административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, 12.2.1987 г., стр. 48), когато договорът за поръчителство обезпечава погасяването на дълг, който главният длъжник не е поел във връзка с вече упражнявана професионална дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/98: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 21 октомври 1999 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по Директива 93/43/ЕИО, като не са приети в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Заключение от 21 октомври 1999 г.
1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?
(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?
(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/97: Sandoz, Съдебно решение от 14 октомври 1999 г.
Препятстват ли член 73б от Договора за ЕО, във връзка с член 73д (по-специално член 73д, параграф 3), и член 1, параграф 1 от Директива 88/361/ЕИО относно свободното движение на капитали, във връзка с член 4 от тази директива, поддържането в сила на първото изречение на четвъртия параграф на член 33 TP 8 от Gebührengesetz от 1957 г. (в редакцията, публикувана в BGBl. 818/1993), което предвижда, че когато заем се предоставя от кредитор, който не е установен или обичайно пребиваващ или няма седалище или регистриран офис в Австрия, без да е съставен писмен документ, подлежащ на облагане, счетоводните книги и записи, които трябва да се водят в Австрия съгласно съответното данъчно законодателство и в които е вписан заемът, се считат за писмен документ?
Представлява ли облагането на заеми (доколкото водят до движение на капитали между държави членки) по първия параграф на член 33 TP 8 от Gebührengesetz произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 73б, параграф 1 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/98: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 12 октомври 1999 г.
Нарушени ли са задълженията на Ирландия по Директива 92/100/ЕИО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното изпълнение и/или като не е уведомена Комисията за такива мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/98: Комисия/Ирландия, Заключение от 7 октомври 1999 г.
Неизпълнение на задълженията по член 14 от Директива 93/83/ЕИО поради неизвършване на транспониране в националното право в предвидения срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/98: Bizzaro, Съдебно решение от 5 октомври 1999 г.
Различава ли се понятието „временно съхранение“ от понятието „междинно съхранение“ на отпадъци и попада ли то в обхвата на „управление на отпадъците“ по смисъла на член 1, буква d) от Директива 75/442/ЕИО?
Задължени ли са националните компетентни органи при извършване на временно съхранение на отпадъци да осигурят спазването на задълженията по член 4 от Директива 75/442/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/98: Lirussi, Съдебно решение от 5 октомври 1999 г.
Каква е разликата (ако има такава) между временното съхраняване и съхраняването на отпадъци в очакване на последващи операции (или съхраняването на материали) в помещенията на производителя и какви са критериите за определяне във всеки конкретен случай кой от тези видове съхраняване е налице?
Изключва ли временното съхраняване управлението на отпадъците в смисъла на член 1, буква д) от Директива 91/156/ЕИО и от всички задължения, свързани с него, включително уведомяването за временното съхраняване пред надзорните органи?
Подлежи ли временното съхраняване на контрол и ако да, на какви мерки
В тази връзка прилагат ли се принципите, съдържащи се в първата и втората алинея на член 4 от Директива 91/156/ЕИО и в каква степен?
Извършената от разследваното лице дейност, а именно съхраняването на 160 кг оловни батерии за повече от един месец, без уведомяване на надзорните органи, представлява ли временно съхраняване по смисъла на директивата?
Извършената от разследваното лице дейност, а именно съхраняването на 87,5 кг утайка, съдържаща халогенни разтворители, за повече от два месеца, представлява ли временно съхраняване по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/97: Leathertex, Съдебно решение от 5 октомври 1999 г.
Следва ли членове 5, параграф 1 и 2 от Брюкселската конвенция, в приложимата към настоящия случай редакция, да се тълкуват в смисъл, че съединен иск, основан на различни задължения, произтичащи от един и същ договор, може да бъде предявен пред един и същ съд, въпреки че съгласно правилата за компетентност на държавата, в която е предявен искът, едно от договорните задължения, на които се основава искът, следва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга държава — членка на Европейската общност, като се има предвид, че съдът, пред който е предявен искът, решава въз основа на предявения пред него иск, че нито едно от двете задължения, предмет на иска, не е подчинено на другото и че те са равнопоставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.