Leger

1. Допуска ли правото на Общността национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема (от която произтича правото на пенсионни обезщетения), ако не е погасено по давност, да бъде предявено в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искането, и допуска ли национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която пенсионните обезщетения стават дължими, е преди или след датата на иска), съвместимост с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 от Договора невъзможно или прекомерно трудно?
2. При положение че: (a) правата по член 119 се упражняват по вътрешен закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който вече предвижда право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) вътрешният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и вътрешното договорно право предвиждат различни срокове; (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този вътрешен закон съответствие с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат към подобни искове от вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по вътрешното право е вътрешноправен иск, подобен на правото по член 119
(3) Ако националният съд установи такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Общността за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по няколко отделни трудови договора за един и същ работодател за определени периоди от време с прекъсвания между договорите; (b) след изтичане на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) тя предявява иск в срок от шест месеца след изтичане на по-късен договор или договори, но не е предявила иск в срок от шест месеца след изтичане на по-ранен договор или договори; Допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема, от която произтича правото на пенсионни обезщетения, да бъде предявено в срок от шест месеца след изтичане на който и да е трудов договор, към който се отнася искането, и която по този начин възпрепятства стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съвместима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 невъзможно или прекомерно трудно?