Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива 2006/112/ЕО, съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
2. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
3. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива 2006/112: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
4. Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Следва ли член 20 и член 21 ДФЕС, както и член 7, 24 и 45 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи, сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин, настъпило в друга държава членка на ЕС, и удостоверено с испански акт за раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната майка на детето?
2) Следва ли член 4, параграф 2, ДЕС, както и член 9 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите членки на ЕС предполага, че последните разполагат с широко право на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-конкретно:
– Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
– Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС, заедно с чл. 7 и член 24 § 2 от Хартата, да се тълкуват с смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна идентичност на държава членка, като се има предвид, че към настоящия момент липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият интерес на детето
При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се постигне този баланс?
3) Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от Брекзит, доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава членка, е гражданка на Обединеното кралство, а другата е гражданка на държава — членка на ЕС, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за самоличност на детето от държава членка на ЕС и оттук, евентуално, затруднява пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
4) В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на ЕС, и по-специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е част от действащото национално право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Приложим ли е член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, при положение че жалбоподателят не е изпълнил изискванията относно окосяването на площта, за която е поискана помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (изискване, което надхвърля задължителните стандарти, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005), като се има предвид, че не е констатирана никаква промяна в група култури?
Може ли за едно-единствено нарушение да се налагат едновременно санкцията, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011?
Допускат ли членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 национална правна уредба, която предвижда, че едно и също изискване може да съставлява минимално изискване (правило) и същевременно да е изискване извън минималните изисквания (условие за плащане на помощ за агроекология)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
В какви случаи договорна клауза, която отразява диспозитивна разпоредба от националното законодателство, попада извън приложното поле на Директива 93/13 съгласно член 1, параграф 2?
Следва ли националният съд да извършва преценка за неравноправност на договорна клауза, когато тя отразява диспозитивна норма и попада в изключението по член 1, параграф 2 от Директивата?
Приложимо ли е изискването за прозрачност по член 4, параграф 2 от Директива 93/13 за клаузи, които възпроизвеждат диспозитивни национални разпоредби и попадат в изключението по член 1, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допуска ли се служебно поправяне на грешка във версията на решението на езика на производството на основание член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да бъде извършена корекцията в частта от решението, отнасяща се до представителството на Република Полша?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли предприятие, което не е навлязло на пазара, но има реални и конкретни възможности и намерение да го направи, да бъде квалифицирано като потенциален конкурент за целите на член 101 ДФЕС?
Представлява ли споразумение между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти, което включва забавяне на навлизането на пазара срещу насрещна престация, ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС?
Могат ли споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове да попадат в обхвата на правилата на конкуренцията на Съюза, независимо от съществуването на патентно право?
Може ли предприятие да бъде санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, когато не може да не знае, че поведението му е антиконкурентно, особено при наличие на непропорционални обратни плащания и изключване на конкуренти от пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съществували ли са реални и конкретни възможности за навлизане на пазара от страна на жалбоподателите, така че да бъдат квалифицирани като потенциални конкуренти на Lundbeck?
Могат ли споразуменията между Lundbeck и жалбоподателите да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е налагането на глоба на жалбоподателите при наличие на евентуална правна несигурност относно квалификацията на споразуменията като ограничение на конкуренцията по предмет и при липса на умисъл или небрежност от тяхна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли предприятие, което не е навлязло на пазара, но има реални и конкретни възможности и намерение да го направи, да бъде квалифицирано като потенциален конкурент по смисъла на член 101 ДФЕС?
Представлява ли споразумение между притежател на патент и производител на генерични лекарствени продукти, което води до забавяне на навлизането на пазара срещу насрещна престация, ограничение на конкуренцията с оглед на целта по член 101 ДФЕС?
Следва ли при преценката дали дадено споразумение представлява ограничение с оглед на целта да се взема предвид само потенциално възможният сценарий на развитие на пазара?
Може ли предприятие да бъде санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, ако не е могло да не знае, че поведението му е антиконкурентно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.