всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че жените с поне две рождени или осиновени деца имат право на добавка за майчинство към пенсията, ако се пенсионират при навършване на законоустановената възраст или ако се пенсионират ранно на предвидено от закона основание, но не и ако се пенсионират ранно по свое желание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилагат правната последица, предвидена в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1. Допускат ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от Правилник за данъчните предимства, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране, които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато предприятията за колективно инвестиране, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
2. Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, и запазва за местните предприятия за колективно инвестиране възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
3. От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в предприятията за колективно инвестиране данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на
предприятията за колективно инвестиране (местни), от една страна, и
на съответните притежатели на дялово участие в предприятия за колективно инвестиране, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните предприятия за колективно инвестиране по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
4. Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните предприятия за колективно инвестиране в Португалия, предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в предприятия за колективно инвестиране (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от предприятия за колективно инвестиране, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
5. Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни предприятия за колективно инвестиране на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от предприятия за колективно инвестиране
По-специално, законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на предприятията за колективно инвестиране, включително на евентуални особени налози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е Комисията да преразгледа одобрението на активно вещество по всяко време, без да са налице нови научно-технически познания?
Задължена ли е Европейската агенция за безопасност на храните (ЕОБХ) да основава оценката на риска при преразглеждане на одобрение на официалното ръководство, действащо към момента на преразглеждането?
Изисква ли се изчерпателна и пълна научна оценка на риска преди приемането на ограничителни мерки по член 21, параграф 3 от Регламент № 1107/2009 и нарушен ли е принципът на правна сигурност при промяна на критериите за одобрение?
Допустимо ли е приемането на предпазни мерки при наличие на научна неяснота относно риска, включително въз основа на косвени доказателства и без пълно установяване на риска?
Изисква ли се от Комисията да извърши конкретна и пълна оценка на въздействието, включително икономически анализ, преди приемането на предпазни мерки по член 21, параграф 3 от Регламент № 1107/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1. Прилагат ли се член 11, буква а) и член 22, първа алинея от Протоколa за привилегиите и имунитетите на Съюза по отношение на длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка, изпълнявана от управителя на централна банка на държава членка, в случая управителят на Банката на Латвия?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, продължават ли тези разпоредби да осигуряват на посоченото лице имунитет по отношение на наказателни производства дори след като то престане да заема длъжността управител на централната банка на държава членка и следователно длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос, отнася ли се този имунитет само за „съдебните производства“, както е посочено в член 11, буква а) от Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза, или обхваща и наказателното преследване, включително връчването на обвинителния акт и събирането на доказателства
В случай че имунитетът е и срещу наказателно преследване, оказва ли това обстоятелство влияние върху възможността да се използват доказателствата?
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос, дава ли член 11, буква а) във връзка с член 17 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза, на органа, провеждащ производството, или на съответния етап от производството — на съда, право да прецени дали е налице интерес за Европейския съюз в рамките на посоченото производство, и само ако установи наличие на такъв интерес, а именно ако деянията, в които обвиняемият е обвинен, са свързани с упражняване на функциите му в институция на Европейския съюз, да поиска от съответната институция, а именно Европейската централна банка, да отнеме имунитета на това лице?
5. Трябва ли — при прилагането на разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите на Съюза — наличието на интерес за Европейския съюз винаги да е пряко свързано с решенията или действията, които длъжностно лице взема, съответно извършва при изпълнение на функциите си в институция на Европейския съюз
Тоест може ли по отношение на такова длъжностно лице да се постанови наказателнопроцесуален акт, ако обвинението срещу него не е свързано с функциите му в институция на Европейския съюз, а с дейности, извършвани в рамките на функциите му в държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с принципа на правовата държава по член 2 ДЕС и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава без допълнителни формалности действието на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което изменя с обратна сила правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Изпълнени ли са задълженията на Кралство Испания за незабавно и ефективно възстановяване на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена на Telecom Castilla-La Mancha SA, съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС и членове 3 и 4 от Решение 2016/1385?
Доказано ли е, че всички висящи плащания по схемата за помощ са били отменени в съответствие с член 3, параграф 4 от Решение 2016/1385?
Спазено ли е задължението за предоставяне на информация на Европейската комисия относно изпълнението на Решение 2016/1385 в предвидения срок съгласно член 4, параграфи 3 и 4 от същото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си да възстанови в определения срок неправомерната държавна помощ, предоставена на Telecom Castilla-La Mancha SA, съгласно Решение (ЕС) 2016/1385 на Комисията?
Може ли Кралство Испания да се позове на абсолютна невъзможност за изпълнение на задължението за възстановяване на помощта?
Могат ли получателите на помощта да се ползват от защита на оправданите правни очаквания поради липса на конкретни уверения от страна на администрацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

Следва ли от членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС съгласно тълкуването им в решение Achmea, че е недействително арбитражно споразумение, сключено между държава членка и инвеститор — когато инвестиционното споразумение съдържа арбитражна клауза, която е недействителна, тъй като споразумението е сключено между две държави членки — поради факта че, след като инвеститорът завел арбитражното дело, държавата членка по своя воля се въздържала от възражения относно компетентността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15354555657265 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form