Kokott

1) Когато по член 28, параграф 2, буква a) от Шеста директива […] (както преди, така и след изменението на тази разпоредба през 1992 г. с Директива 92/77) дадена държава-членка запази в националното си законодателство относно ДДС случаи на освобождаване чрез възстановяване на заплатения на предходен етап данък при някои определени доставки на стоки или услуги, може ли икономически оператор, който осъществява такива доставки на стоки или услуги да се позове на право на облагане с нулева ставка, изведено от общностното право, и на което може да се прави непосредствено позоваване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, когато по член 28, параграф 2, буква a) от Шеста директива […] (както преди, така и след изменението на тази разпоредба през 1992 г. с Директива 92/77) дадена държава-членка запази в националното си законодателство относно ДДС за някои определени доставки на стоки или услуги случаи на освобождаване чрез възстановяване на заплатения на предходен етап данък, но тълкува неправилно националното си законодателство — в резултат на което някои доставки на стоки или услуги, които съгласно националния закон е трябвало да бъдат освободени чрез възстановяване на заплатения на предходен етап данък, са били обложени със стандартна ставка — прилагат ли се основните принципи на общностното право, включително и принципът на данъчен неутралитет така, че да предоставят на икономическия оператор, който осъществява доставките на стоки или услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са положителни, по принцип прилагат ли се принципите на общностното право на равно третиране и на данъчен неутралитет по начин, по който те биха били нарушени, ако цялата неправилно събрана сума за доставките на стоките или услугите, осъществени от разглеждания икономически оператор, не му бъде възстановена при обстоятелства, при които:
– икономическият оператор би се обогатил неоснователно при цялостно възстановяване на сумата; и
– националното законодателство предвижда, че надвнесеният данък не се възстановява, доколкото това възстановяване би довело до неоснователно обогатяване на икономическия оператор; но
– националното законодателство изобщо не предвижда подобна разпоредба (като споменатата в предходното тире) в случай на искания от страна на „repayment traders“ („repayment trader“ е данъчнозадължено лице, което през дадена счетоводна година не плаща ДДС на компетентните национални органи, а получава определена сума от тях за тази година, тъй като сумата от ДДС, която то има право да приспадне, надхвърля размера на дължимия от него ДДС за осъществените доставки на стоки или услуги).
4) Ще бъде ли отговорът на третия въпрос различен в зависимост от това дали е налице доказателство, че разликата в третирането на икономическите оператори, подали искане за възстановяване на събран и внесен в повече данък, и икономическите оператори, подали искане за възстановяване на надвнесени суми с приспадане на заплатения на предходен етап данък (поради това че в данъчната декларация платеният данък надвишава сумата на събрания данък), е довела или не до финансова загуба или неизгода за първите посочени по-горе лица, и ако да, с какво?
5) Ако при описаното в третия въпрос положение се прилагат принципите на общностното право на равно третиране и на данъчен неутралитет, които иначе биха били нарушени, изисква ли или позволява ли общностното право на дадена юрисдикция да отстрани различието в третирането, потвърждавайки основателността на подаденото от икономическия оператор искане за възстановяване на внесения в повече данък, по начин, по който това възстановяване води до неоснователно обогатяване за последния, или изисква ли или позволява ли юрисдикцията да го отстрани по друг начин (и в този случай, по какъв)?