всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-220/02: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 12 февруари 2004 г.

1) Трябва ли понятието „възнаграждение“ по член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно възнаграждение за мъже и жени да се тълкува в смисъл, че обхваща и общи правни разпоредби като тези в член 8 [APSG], съгласно които поради общ интерес трябва да се вземат предвид периодите на служба в определени с този текст сектори, които съответстват на задачи от обществен интерес, през които по принцип не е възможно да се работи в частния сектор, когато става въпрос за права, предвидени в трудовото законодателство, изчислявани в зависимост от продължителността на частноправните трудови отношения?
2) Трябва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че от гледна точка на равното възнаграждение групата работници от женски или мъжки пол, предвидена в член 8 APSG (група А), в рамките на система за възнаграждение, предоставяща на работниците — главно поради лоялност към предприятието в миналото и с цел да се осигури преход към нова работа — при действително прекратяване на трудовото правоотношение, което не настъпва по причини, свързани с работника, с изключение на сериозна причина или причина, която не му се приписва, обезщетение, зависещо от продължителността на трудовото правоотношение, като различните периоди, съответстващи на тази продължителност, имат напълно самостоятелен характер, и като изключването на периоди на неплатен отпуск е допустимо, ако този отпуск се ползва поради интерес на работника и по негова инициатива, като тези причини не са основание, оправдаващо работника да прекрати сам трудовото правоотношение и едновременно да запази обезщетението, е сравнима с групата работнички от женски пол, които, позовавайки се на разпоредбите на член 15 от Mutterschutzgesetz, решават в края на своя отпуск по майчинство, чиято продължителност обикновено е шестнадесет седмици, да ползват, за да се грижат за детето си, родителски отпуск („отпуск за отглеждане“), който води до загуба на тяхното редовно възнаграждение, до — най-късно — навършване на две години от детето (група Б)?
3) Трябва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разликите между групите работници от женски и мъжки пол, посочени във втория въпрос, които се състоят главно в това, че, що се отнася до група А, групата „лица, изпълняващи военна служба“: 1. „постъпването на служба“ по принцип е задължение, но във всеки случай, дори и при доброволен ангажимент; 2. това постъпване на служба е подчинено на общ интерес в това отношение и 3. обикновено не е възможно да се работи в рамките на частноправно трудово правоотношение — дори и да става въпрос за друго трудово правоотношение, докато, що се отнася до група Б, съставена от работници от женски и мъжки пол в „родителски отпуск“: 1. изключително работниците решават в рамките на определеното трудово правоотношение дали да ползват родителски отпуск, за да се грижат за детето си, и 2. те също могат да продължат да упражняват дейност в рамките на частно трудово правоотношение в ограничена степен през времето, което им остава извън времето, когато се грижат за детето, са достатъчни за обективно оправдаване на това, че за съответните периоди се взема предвид по различен начин, що се отнася до правата, които зависят от броя на прослужените години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/99: Комисия/Oder-Plan, Определение от 4 февруари 2004 г.

Кои критерии следва да бъдат взети предвид при определянето на възстановимите разноски за адвокатски възнаграждения по дела пред Съда на Европейския съюз?
Могат ли необходимите разноски, свързани с производството по определяне на разноските, да бъдат квалифицирани като възстановими разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/03: Van de Walle и др., Заключение от 29 януари 2004 г.

Следва ли член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 година, който определя отпадъците като „всяко вещество или предмет, попадащи в категориите, изброени в приложение I, които притежателят изхвърля или възнамерява или е длъжен да изхвърли“, както и член 1, букви б) и в) от тази директива, които определят „производител на отпадъци“ като „всяко лице, чиито дейности пораждат отпадъци („първоначален производител“) и/или всяко лице, което извършва предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на естеството или състава на тези отпадъци“, и „притежател“ като „производителя на отпадъците или физическото или юридическото лице, което ги притежава“, да се тълкуват като приложими към петролна компания, която произвежда горива и ги продава на управител, който експлоатира една от нейните бензиностанции по договор за самостоятелно управление, изключващ всякакво отношение на подчиненост към тази компания, ако такива горива проникнат в почвата, като по този начин я замърсят, както и подземните води
Или трябва да се приеме, че квалификацията като отпадък по смисъла на горепосочените разпоредби е приложима само ако замърсената почва е изкопана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/02: Комисия/Нидерландия, Заключение от 29 януари 2004 г.

Непълно и неправилно транспониране на член 6, параграф 1 от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 9, буква а) от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 6 от Директива 97/66/ЕО поради неиздаване на предвидените в член 11.5, параграф 3 от Закона за телекомуникациите изпълнителни разпоредби

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/02: Cerafel, Определение от 29 януари 2004 г.

Възможно ли е държава членка да направи нечленуващи производители отговорни за плащане на такси, определени за членове на организация на производителите, без да се установи дали те се намират в обективно различно положение?
Какви критерии следва да се използват за определяне на обективно различното положение между членуващи и нечленуващи производители по отношение на приложимостта и ползата от правилата на организацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/02: Waddenvereniging и Vogelsbeschermingvereniging, Заключение от 29 януари 2004 г.

1a. Следва ли думите „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкуват така, че обхващат и дейност, която се извършва от много години, но за която по принцип всяка година се издава разрешение за ограничен период, като при всяко издаване се извършва нова преценка дали и ако да, в кои части на района тази дейност може да се извършва?
1b. Ако отговорът на въпрос 1a е отрицателен, следва ли съответната дейност да се счита за „план или проект“, ако интензивността на тази дейност се е увеличила през годините или увеличаването ѝ е възможно по силата на разрешенията?
2a. Ако отговорът на въпрос 1 е, че има „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се счита за специално приложение на правилата по член 6, параграф 2 или за разпоредба със самостоятелна, независима цел, в смисъл например, че: (i) член 6, параграф 2 се отнася до съществуващо използване, а член 6, параграф 3 – до нови планове или проекти, или (ii) член 6, параграф 2 се отнася до мерки за управление, а член 6, параграф 3 – до други решения, или (iii) член 6, параграф 3 се отнася до планове или проекти, а член 6, параграф 2 – до други дейности?
2b. Ако член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията следва да се счита за специално приложение на правилата по член 6, параграф 2, могат ли двете алинеи да се прилагат кумулативно?
3a. Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува така, че има „план или проект“, когато дадена дейност е вероятно да има въздействие върху съответния обект (и тогава трябва да се извърши „подходяща оценка“, за да се установи дали въздействието е „значително“), или тази разпоредба означава, че „подходяща оценка“ трябва да се извърши само когато има (достатъчна) вероятност „план или проект“ да има значително въздействие?
3b. Въз основа на какви критерии следва да се определи дали план или проект по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, който не е пряко свързан с или необходим за управлението на обекта, е вероятно да има значително въздействие върху него, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти?
4a. При прилагането на член 6 от Директивата за местообитанията, въз основа на какви критерии следва да се определи дали има „подходящи мерки“ по смисъла на член 6, параграф 2 или „подходяща оценка“ по смисъла на член 6, параграф 3, във връзка със сигурността, необходима преди одобряването на план или проект?
4b. Имат ли термините „подходящи мерки“ или „подходяща оценка“ самостоятелно значение или при тяхната преценка следва да се вземе предвид и член 174, параграф 2 ЕО и по-специално принципът на предпазливостта, посочен в него?
4c. Ако трябва да се вземе предвид принципът на предпазливостта, посочен в член 174, параграф 2 ЕО, означава ли това, че дадена дейност, като разглеждания улов на миди, може да бъде разрешена, когато няма явни съмнения относно липсата на възможно значително въздействие, или това е допустимо само когато няма съмнения относно липсата на такова въздействие или когато липсата може да бъде установена?
5. Имат ли член 6, параграф 2 или член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията пряко действие в смисъл, че лицата могат да се позовават на тях пред националните съдилища и тези съдилища трябва да осигурят защитата, предоставяна на лицата от прякото действие на правото на Общността, както е постановено inter alia в дело C-312/93 Peterbroeck?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/02: Saetti и Frediani, Определение от 15 януари 2004 г.

Попада ли маслото-кокс в обхвата на понятието „отпадък“ по член 1, буква а) от Директива 75/442?
Следва ли маслото-кокс, използвано като гориво, да бъде третирано като отпадък при наличие на сигурно и целенасочено използване без предварителна обработка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/02: Skalka, Заключение от 25 ноември 2003 г.

Следва ли член 10а от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, във връзка с приложение IIa, да се тълкува в смисъл, че добавката за компенсиране, предвидена в Bundesgesetz vom 11 Oktober 1978 über die Sozialversicherung der in der gewerblichen Wirtschaft selbständig Erwerbstätigen (Федерален закон от 11 октомври 1978 г. относно социалното осигуряване на самостоятелно заети лица в търговията и промишлеността – „GSVG“), попада в неговия обхват и следователно представлява специално необвързано с вноски обезщетение по смисъла на член 4, параграф 2а от регламента, така че единствено координиращите разпоредби, предвидени в член 10а от регламента, са приложими към лице, което, като ищеца, след 1 юни 1992 г. изпълнява условията за предоставяне на това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/01: Испания/Комисия, Заключение от 18 ноември 2003 г.

Неправилна правна основа и липса на компетентност на Комисията
Нарушение на принципа на недискриминация
Нарушение на задължението за мотивиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/02: Ramondín и др./Комисия, Определение от 6 март 2003 г.

Кои критерии определят наличието на пряк и настоящ интерес на териториална единица за допустимост на встъпване по член 40 от Статута на Съда на Европейските общности?
Възможно ли е сходство между национални мерки или очаквано отражение върху други дела да обоснове допустимост на встъпване като пряк и настоящ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262263264
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form