Дело C-220/02: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 12 февруари 2004 г.

1) Трябва ли понятието „възнаграждение“ по член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно възнаграждение за мъже и жени да се тълкува в смисъл, че обхваща и общи правни разпоредби като тези в член 8 [APSG], съгласно които поради общ интерес трябва да се вземат предвид периодите на служба в определени с този текст сектори, които съответстват на задачи от обществен интерес, през които по принцип не е възможно да се работи в частния сектор, когато става въпрос за права, предвидени в трудовото законодателство, изчислявани в зависимост от продължителността на частноправните трудови отношения?
2) Трябва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че от гледна точка на равното възнаграждение групата работници от женски или мъжки пол, предвидена в член 8 APSG (група А), в рамките на система за възнаграждение, предоставяща на работниците — главно поради лоялност към предприятието в миналото и с цел да се осигури преход към нова работа — при действително прекратяване на трудовото правоотношение, което не настъпва по причини, свързани с работника, с изключение на сериозна причина или причина, която не му се приписва, обезщетение, зависещо от продължителността на трудовото правоотношение, като различните периоди, съответстващи на тази продължителност, имат напълно самостоятелен характер, и като изключването на периоди на неплатен отпуск е допустимо, ако този отпуск се ползва поради интерес на работника и по негова инициатива, като тези причини не са основание, оправдаващо работника да прекрати сам трудовото правоотношение и едновременно да запази обезщетението, е сравнима с групата работнички от женски пол, които, позовавайки се на разпоредбите на член 15 от Mutterschutzgesetz, решават в края на своя отпуск по майчинство, чиято продължителност обикновено е шестнадесет седмици, да ползват, за да се грижат за детето си, родителски отпуск („отпуск за отглеждане“), който води до загуба на тяхното редовно възнаграждение, до — най-късно — навършване на две години от детето (група Б)?
3) Трябва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разликите между групите работници от женски и мъжки пол, посочени във втория въпрос, които се състоят главно в това, че, що се отнася до група А, групата „лица, изпълняващи военна служба“: 1. „постъпването на служба“ по принцип е задължение, но във всеки случай, дори и при доброволен ангажимент; 2. това постъпване на служба е подчинено на общ интерес в това отношение и 3. обикновено не е възможно да се работи в рамките на частноправно трудово правоотношение — дори и да става въпрос за друго трудово правоотношение, докато, що се отнася до група Б, съставена от работници от женски и мъжки пол в „родителски отпуск“: 1. изключително работниците решават в рамките на определеното трудово правоотношение дали да ползват родителски отпуск, за да се грижат за детето си, и 2. те също могат да продължат да упражняват дейност в рамките на частно трудово правоотношение в ограничена степен през времето, което им остава извън времето, когато се грижат за детето, са достатъчни за обективно оправдаване на това, че за съответните периоди се взема предвид по различен начин, що се отнася до правата, които зависят от броя на прослужените години?