Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 57 от Директива 2014/24/ЕС и член 80 от Директива 2014/25/ЕС, както и принципът на пропорционалност [в правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането или тълкуването на национална правна уредба, която възпрепятства изключването или замяната на дружеството упълномощител от обединение от предприятия, извършил данъчни нарушения, окончателно установени преди изтичането на срока за подаване на оферти, по-специално чрез разпоредба, съгласно която във всички случаи погасяването, плащането или поемането на ангажимент за плащане трябва да бъде извършено преди изтичането на този срок, дори ако основанието за изключване е престанало да съществува по време на процедурата за възлагане на обществената поръчка и преди приемането на мярката за изключване на обединението?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли тези правила и принципи да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането или тълкуването на национална правна уредба, която възпрепятства изключването или замяната на дружеството упълномощител от обединение от предприятия, независимо дали упълномощеното дружество действително е знаело за основанието за изключване на дружеството упълномощител?
3) В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса, трябва ли тези правила и принципи да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането или тълкуването на национална правна уредба, която възпрепятства изключването или замяната на дружеството упълномощител от обединение от предприятия, когато упълномощеното дружество е узнало за основанието за изключване на дружеството упълномощител едва след като е било уведомено за констатациите от извършените от възлагащия орган проверки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Възможно ли е национален съд да преценява съответствието с правото на Съюза на елемент от национален режим за държавна помощ, който вече е бил обявен за съвместим с вътрешния пазар с решение на Европейската комисия, чрез преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби на директиви относно насърчаване на възобновяемата енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 2 във връзка с член 22, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че относно изплащането на лихва във връзка с вреди от картел член 3, параграф 2 се прилага по отношение на искове за обезщетение за вреди, с които е сезиран национален съд след 26 декември 2014 г.?
При отрицателен отговор на този въпрос: коя друга дата е определяща за приложимостта на член 3, параграф 2 от Директива [2014/104]?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че за момент на настъпване на вредите от картел, от който се дължи лихва във връзка с причинените от картела вреди, следва да се определи датата, на която увреденото лице е заплатило исканата завишена цена вследствие на забраненото ценово споразумение?
При отрицателен отговор: коя друга дата е от значение за настъпването на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Противоречи ли на членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29/ЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която не предвижда задължение за информиране на жертвата на престъплението, която не се е конституирала като граждански ищец, за подаването на извънреден правен способ от осъдения задочно, нито ѝ предоставя възможност да участва в производството по този способ?
Противоречи ли на членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, тълкувани във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която изисква съдът да уважи извънреден правен способ за отмяна на влязла в сила осъдителна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, при липса на преки доказателства, че лицето съзнателно се е отклонило от узнаване за наказателното производство срещу него, и не допуска извеждане на такова съзнателно отклонение въз основа на косвени доказателства или тежка небрежност от страна на осъдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1 във връзка с приложение I, част Б от Директива (ЕС) 2020/2184, доколкото Франция не е взела необходимите мерки, за да гарантира съответствието на водата, предназначена за консумация от човека, с минималните изисквания за стойност от 50 mg/l на показателя за нитрати.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е предприела възможно най-бързо коригиращи действия за възстановяване на качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и не е дала приоритет на тяхното прилагане, като вземе предвид по-специално степента, в която съответната стойност на показателя е била превишена, и свързаната с нея потенциална опасност за здравето на човека.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 3, първа алинея от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е ограничила използването на водата, предназначена за консумация от човека, за която е налице трайно превишение на стойността на показателя за нитрати, не е приела всички други необходими мерки за опазване на здравето на човека и не е уведомила в достатъчна степен потребителите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Наличието на валидни цели за опазване по отношение на СЗЗ представлява ли предварително условие за правомощието на компетентния орган да извърши валидна оценка на въздействието съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията при разглеждането на заявление за издаване на разрешение за строителен проект?
Следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както съгласно член 7 от последната директива тази разпоредба се прилага към Директивата за птиците, че проверката от компетентния орган на държава членка дали план или проект — който не е непосредствено свързан с управлението на дадена СЗЗ или не е необходим за това — поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти може да окаже значително влияние върху такава територия — трябва да бъде извършена с оглед на целите за опазване и/или консервационните мерки, определени за всяка съответна територия и/или, в частност, за всяка територия, за която се предлага да не бъде правена оценка на въздействието, тъй като няма вероятност върху нея да се окаже значително влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламент [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
В случай, че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.