Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Нарушение на принципа на равно третиране при определяне на отговорността на дружествата майки за нарушения на правилата относно картелите
Неправилно прилагане на критериите за подвеждане под отговорност на дружествата майки, включително презумпцията за упражняване на решаващо влияние и съвместния контрол
Нарушение на изискванията за мотивиране на решенията на Комисията и съдебните решения, включително забрана за замяна на мотиви в съдебното производство
Нарушение на основни права, включително презумпцията за невиновност и принципа на законоустановеност на наказанията
Нарушение на процесуалните правила относно допустимостта на доводи и защитата на страните в съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Противоречат ли критериите за определяне на годишния данък, уредени в член 18, буква b) от италианския закон № 580 от 29 декември 1993 г. и определени в параграфи 3, 4, 5 и 6 от същия член, на Директива 2008/7/EО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, доколкото посоченият данък не може да попадне в приложното поле на дерогацията по член 6, буква д) от същата директива?
2) По-специално:
a) Годишният данък, чийто размер се определя въз основа на ресурсите, необходими за осъществяването на услугите, които търговските камари са длъжни да предоставят на цялата национална територия, има ли характера на „данък под формата на такса или дължимо вземане“?
б) Предвиждането на „фонд за равномерно разпределение на данъка“, който има за цел да уеднакви на цялата национална територия осъществяването на всички „административни функции“, предоставени по закон на търговските камари, изключва ли характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане?
в) Съвместима ли е предоставената на отделните търговски камари възможност да увеличават ставката на годишния данък с до 20 % с оглед на съвместно финансиране на инициативите, имащи за цел увеличаване на производството и подобряване на икономическите условия в техния район на действие, с характера на данък под формата на такса или дължимо вземане?
г) Липсата на обяснение относно способите за определяне на ресурсите, необходими за извършването и актуализирането на вписвания и отбелязвания в регистъра на предприятията от страна на търговските камари, възпрепятства ли установяването на характера на годишния данък като данък под формата на такса или дължимо вземане?
д) Съвместимо ли е определянето на годишния данък като фиксирана сума с характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане в отсъствие на разпоредби относно проверката в „редовни интервали“ на неговото съответствие на средната стойност на услугата?
1) Противоречи ли на Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година задължението на капиталово дружество, което не извършва стопанска дейност — и никога не е извършвало такава — тоест не функционира, да заплаща [годишен] данък на камарата?
2) Противоречи ли на Директивата конститутивният характер на вписването в регистъра на учредяващите се предприятия, което съгласно италианската национална правна уредба е задължителна предпоставка за придобиване на правосубектност от капиталовите дружества, а следователно и заплащането на свързания с него годишен данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Ирландия да встъпи в производството в подкрепа на искането на Обединеното кралство?
Допустимо ли е Европейската комисия да встъпи в производството в подкрепа на искането на Съвета на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък при източника върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък при източника по отношение на доставчик на услугата, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
2a. Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък при източника, води до ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно пребивават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което от своя страна води до проблеми при упражняване на прехвърлените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
2б. В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап приложимата разпоредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
3. Тази разпоредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/EИО?
4. За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството дали данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху полученото възнаграждение в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Възможно ли е позоваване в настоящия случай на някоя от следните норми на международното право, за да се оспори валидността на Директива 2003/87/EО, изменена с Директива 2008/101/EО с цел включване на авиационните дейности в схемата на [Съюза] за търговия с квоти за емисии на парникови газове:
а) принципа на международния обичай, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет върху въздушното си пространство;
б) принципа на международния обичай, че никоя държава няма право да претендира да подчини която и да било част от откритото море на своя суверенитет;
в) принципа на международния обичай за свободата на полетите над открито море;
г) принципа на международния обичай (чието съществуване ответникът оспорва), че въздухоплавателните средства, извършващи полети над открито море, попадат под изключителната юрисдикция на държавата, в която са регистрирани, освен ако в международен договор изрично не е предвидено друго;
д) Чикагската конвенция (по-специално членове 1, 11, 12, 15 и 24);
е) Споразумението „Открито небе“ (по-специално член 7, член 11, параграф 2, буква в) и член 15, параграф 3);
ж) Протокола от Киото (по-специално член 2, параграф 2)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Невалидна ли е [Д]иректива [2008/101] поради противоречие с един или няколко от упоменатите [в първия въпрос] принципи на международния обичай, ако и доколкото въз основа на тази директива схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите членки?
Ако и доколкото въз основа на [Д]иректива [2008/101] схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите членки, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с членове 1, 11 и/или 12 от Чикагската конвенция;
б) поради противоречие с член 7 от споразумението „Открито небе“?
Доколкото въз основа на [Д]иректива [2008/101] схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се прилага към авиационните дейности, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с член 2, параграф 2 от Протокола от Киото и с член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
б) поради противоречие с член 15 от Чикагската конвенция — разглеждан сам по себе си или във връзка с член 3, параграф 4 и член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
в) поради противоречие с член 24 от Чикагската конвенция — разглеждан сам по себе си или във връзка с член 11, параграф 2, буква в) от споразумението „Открито небе“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Позоваване на етикетите „Max Havelaar“ и „ЕКО“ в техническите спецификации за кафе и чай, които следва да бъдат доставени, в нарушение на член 23, параграфи 6 и 8 от Директива 2004/18
Позоваване на устойчивостта на покупките и социално отговорното поведение на предприятията като критерий за качествен подбор, в нарушение на член 48, параграфи 1 и 2, член 44, параграф 2 и член 2 от Директива 2004/18
Позоваване на етикетите „Max Havelaar“ и „EKO“ в критериите за възлагане на поръчката по отношение на съставките, които следва да бъдат доставени, в нарушение на член 53, параграф 1 от Директива 2004/18
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли последното изречение на член 88, параграф 3 ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия, когато неправомерна помощ е приведена в действие посредством предоставена гаранция на заемодател — позволила на последния да отпусне заем на заемополучател, който последният при нормални пазарни условия никога не би могъл да получи, — в рамките на своето задължение да отстраняват последиците от неправомерна помощ националните юрисдикции са длъжни или във всеки случай са компетентни да обезсилят спорната гаранция, дори когато това обезсилване не би довело до отмяна на заема, предоставен благодарение на тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.