всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-110/10: Solvay/Комисия, Съдебно решение от 25 октомври 2011 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради отказ на достъп до преписката и последваща загуба на част от тази преписка от страна на Комисията?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя да бъде изслушан преди приемането на спорното решение от Комисията?
Нарушено ли е правото на процес в разумен срок при приемането на спорното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/11: Комисия/Дания, Определение от 25 октомври 2011 г.

Съответстват ли молбите за встъпване на релевантните процесуални изисквания, предвидени в член 40, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 93, параграф 1 от Процедурния правилник, за предоставяне на разрешение за встъпване в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/10: Danfoss и Sauer-Danfoss, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.

Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/09: Interedil, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.

Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/10: Air Transport Association of America и др., Заключение от 6 октомври 2011 г.

1. Възможно ли е позоваване в настоящия случай на някоя от следните норми на международното право, за да се оспори валидността на Директива 2003/87/EО, изменена с Директива 2008/101/EО, с цел включване на авиационните дейности в схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии:
а) принципа на международния обичай, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет върху въздушното си пространство;
б) принципа на международния обичай, че никоя държава няма право да претендира да подчини която и да било част от откритото море на своя суверенитет;
в) принципа на международния обичай за свободата на полетите над открито море;
г) принципа на международния обичай (чието съществуване ответникът оспорва), че въздухоплавателните средства, извършващи полети над открито море, попадат под изключителната юрисдикция на държавата, в която са регистрирани, освен ако в международен договор изрично не е предвидено друго;
д) Чикагската конвенция (по-специално членове 1, 11, 12, 15 и 24);
е) Споразумението „Открито небе“ (по-специално член 7, член 11, параграф 2, буква в) и член 15, параграф 3);
ж) Протокола от Киото (по-специално член 2, параграф 2)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Невалидна ли е изменената директива поради противоречие с един или няколко от гореупоменатите принципи на международния обичай, ако и доколкото въз основа на тази директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите — членки на ЕС?
3. Ако и доколкото въз основа на изменената директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите — членки на ЕС, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с членове 1, 11 и/или 12 от Чикагската конвенция;
б) поради противоречие с член 7 от споразумението „Открито небе“?
4. Доколкото въз основа на изменената директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към авиационните дейности, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с член 2, параграф 2 от Протокола от Киото и с член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
б) поради противоречие с член 15 от Чикагската конвенция, разглеждан сам по себе си или във връзка с член 3, параграф 4 и член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
в) поради противоречие с член 24 от Чикагската конвенция, разглеждан сам по себе си или във връзка с член 11, параграф 2, буква в) от споразумението „Открито небе“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/11: Комисия/Латвия, Определение от 29 септември 2011 г.

Допустимо ли е встъпване на държава членка в производството пред Съда на Европейския съюз в подкрепа на една от страните при спазване на съответните процедурни изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, предвидена в наказателното право на държава членка като допълнително наказание, да бъде произнасяна срещу лицата, които извършват насилие в семейна среда, дори когато пострадалите от тях лица се противопоставят на прилагането на такава санкция?
Следва ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, по отношение на особените престъпления, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/10: Unió de Pagesos de Catalunya, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

В съответствие ли е с член 42, параграф 3 от Регламент № 1782/2003 член 9, параграф 2, буква b) от Кралски декрет 1470/2007, който поставя възможността за получаване на права на единно плащане от националния резерв в зависимост от обстоятелството дали става въпрос за млади земеделски производители, чието първо установяване е извършено в рамките на програма за развитие на селските райони въз основа на Регламент № 1698/2005?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/10: Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Commission / Alliance One Inte…, Определение от 14 септември 2011 г.

Допустимо ли е съединяване на дела с оглед на връзката между предметите им и прилагането на член 43 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form