Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-65/05: Комисия/Гърция, Определение от 25 май 2005 г.
Разполага ли държава членка с право да встъпи в производство за нарушение в подкрепа на исканията на друга държава членка по реда на член 40 от Статута на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Съдебно решение от 12 май 2005 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г., да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г., с особено внимание към разпоредбите на член 65, параграф 1, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за асоцииране от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, което определя защитата на географски наименования, имащи интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без правно действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложени към споразумението, да се счита за невалидна и без правно действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4, параграф 5 и Протокола към споразумението)?
Следва ли втората съвместна декларация, приложена към Споразумението от 1993 г., която предполага, че договарящите се страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от Споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави, страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно култивиран сорт лоза в друга държава, страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [част II, раздел 3 от приложение 1 C] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs, влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs), и всяко наименование ясно посочва държавата, региона или района на произход на виното, до което се отнася, по такъв начин, че да не подвежда потребителите?
Дали правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., обхваща и интелектуалната собственост върху наименованията за произход на вина и тяхната експлоатация и, ако да, дали защитата на това право изключва прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложени към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, но не включено в самото споразумение, съгласно което винопроизводителите от региона Фриули няма да могат да използват наименованието „Tocai friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да било обезщетение за лишените от това право винопроизводители от региона Фриули, липсата на какъвто и да било общ обществен интерес, оправдаващ това лишаване, и неспазването на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/03: Lindberg, Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Може ли въвеждането в националното право на забрана за използването на даден продукт да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директива 83/189?
Може ли въвеждането в националното право на забрана за услуга, която засяга използването на даден продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директива 83/189?
Може ли преформулирането в националното право на услуга, свързана с проектирането на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директива 83/189, ако новата дефиниция засяга използването на продукта?
Какво е значението за задължението за нотифициране, предвидено в Директива 83/189, на фактори като:
– замяната на изискване за лиценз с забрана в националното право,
– по-голямата или по-малката стойност на продукта/услугата,
– размерът на пазара за продукта/услугата или
– ефектът на нова национална разпоредба върху използването, който може да бъде или пълна забрана за използване, или забрана или ограничение в една от няколко възможни области на използване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/03: Impresa Portuale di Cagliari, Заключение от 21 април 2005 г.
a) Следва ли, съгласно съображенията на Директива 93/38, дружество, действащо в сектора на морския транспорт, което в някои случаи има de facto монопол, а в други е изправено пред свободна конкуренция и което е получател на държавна помощ, да се счита винаги за подчинено на Директива 93/38
и в случай че такова дружество подлежи на правилата за оповестяване, б) следва ли „техническите спецификации“, посочени в член 18 от Директива 93/38 (транспониран с член 19 от Законодателен декрет № 158/95), да бъдат определени преди процедурата за възлагане на поръчката и подлежат ли на някакви изисквания за оповестяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/03: Scott/Комисия, Заключение от 14 април 2005 г.
Неправилно тълкуване на член 15 от Регламент № 659/1999 относно прекъсването на давностния срок чрез искане за информация, изпратено от Комисията до националните органи, без получателят на помощта да е уведомен
Неправилно прилагане на новите разпоредби на член 15 от Регламент № 659/1999 чрез позоваване на предходната съдебна практика относно административното производство и неправилно третиране на получателя на помощта като обикновен източник на информация
Неправилно тълкуване на целта на член 15 от Регламент № 659/1999, като се приема, че той въвежда единен давностен срок, приложим еднакво към държавата членка и трети страни, без да се отчита необходимостта получателят да бъде уведомен
Неправилно изключване на възможността получателят на помощта да се позове на правна сигурност и легитимни очаквания преди въвеждането на давностния срок с Регламент № 659/1999
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/03: Trapeza tis Ellados, Заключение от 14 април 2005 г.
1) Представляват ли облигации, емитирани през 1982 г. от гръцка банка, независимо дали е държавна или не, с падеж една година от емитирането им и които се търгуват и котират на фондова борса, „краткосрочни инвестиции в държавни ценни книжа и други ценни книжа, които обикновено се търгуват на паричния пазар“ по смисъла на списък D от приложение I и точка VI от номенклатурата в приложение II към Първата директива за движението на капитали
2) Попада ли използването за придобиването на такива облигации на средства по сметка, държана от белгийския купувач в гръцка валута, конвертируема във външна валута, в обхвата на списък D от приложение I и точка IX от номенклатурата в приложение II към тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/03: Cindu Chemicals и др., Заключение от 17 март 2005 г.
Позволява ли Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускането на пазара и използването на определени опасни вещества и препарати на държава членка да установява допълнителни условия за пускането на пазара и използването на биоциден продукт, чиято активна субстанция е включена в приложение I към тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/03: Arch Timber Protection, Заключение от 17 март 2005 г.
С ДИРЕКТИВА 76/769/ЕИО НЕ СЕ ДОПУСКА НА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА ДА ВЪВЕЖДА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА НА БИОЦИДЕН ПРЕПАРАТ, ЧИЯТО АКТИВНА СЪСТАВКА Е ВКЛЮЧЕНА В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ТАЗИ ДИРЕКТИВА.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/03: Banca popolare di Cremona, Заключение от 17 март 2005 г.
Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО (в редакцията на Директива 91/680/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че забранява облагането с IRAP на нетната стойност на продукцията, произтичаща от редовното упражняване на самостоятелна дейност, чийто предмет е производството или търговията с стоки или предоставянето на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.