Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95], както и с членове 47 и 52 от [Хартата], решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка?
Следва ли член 40 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа, или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-931/19: Titanium, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (Duldungsleistung), този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/20: Autoridade Tributária e Aduaneira, Определение от 3 юни 2021 г.
Какви са последиците за делото пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските в случай на прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/20: ExxonMobil Production Deutschland, Заключение от 3 юни 2021 г.
1. Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на кисел газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от [Решение 2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?
2. Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от [Решение 2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?
3. „Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от [Решение 2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?
4. При утвърдителен отговор на първите три въпроса:
Ако инсталация, за която важи задължението за търговия с емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии
Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?
5. При утвърдителен отговор на първите четири въпроса:
Могат ли правата за разпределяне на повече квоти за безплатни емисии за третия търговски период след края на третия търговски период да бъдат удовлетворени с права от четвъртия търговски период, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия търговски период, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия търговски период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-920/19: Fluctus и др., Определение от 18 май 2021 г.
Попада ли националната регулация на хазартните игри, включително различните режими (държавен монопол и разрешителен режим), в противоречие с член 56 ДФЕС поради евентуална непоследователност и насърчаване на участието в хазарт извън ограничителните цели?
Допустимо ли е финансирането на дейности от обществен интерес чрез приходи от хазарт да бъде основна цел на ограничителната политика, или може да бъде само страничен ефект според изискванията на правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на националния съд в случай на противоречие между национална разпоредба и член 56 ДФЕС, особено когато върховен национален съд вече се е произнесъл по съвместимостта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-920/19: Fluctus и др., Определение от 18 май 2021 г.
Може ли различното третиране на отделни видове хазартни игри чрез държавен монопол и разрешителен режим да бъде обосновано с оглед целите за предотвратяване на прекомерни разходи за хазарт и борба със зависимостта?
Съвместима ли е държавна политика, която насърчава участието в хазартни игри с цел увеличаване на бюджетните приходи, с изискванията на член 56 ДФЕС и принципите на ограничаване на хазарта и защита от зависимости?
Длъжен ли е националният съд да не прилага национална правна уредба, която противоречи на член 56 ДФЕС, дори когато по-горна съдебна инстанция е приела, че тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 18 май 2021 г.
Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/19: Department of Justice for Northern Ireland, Определение от 12 май 2021 г.
Допустимо ли е съдът служебно или по искане на страна да поправи явни грешки в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какъв е редът за коригиране на грешки, свързани с уводната част на съдебното решение, и как следва да се документира извършената поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/20: Bank Melli Iran, Заключение от 12 май 2021 г.
1) Прилага ли се член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този [регламент] пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените американски щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
2) Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива:
недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [OFAC] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции, без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на санкциите на САЩ?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос:
следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС], задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
4) Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива:
като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/20: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca и др., Определение от 6 май 2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася с преюдициално решение относно валидността на разпоредби от първичното право, включително член 45, параграф 4 ДФЕС?
Обхваща ли изключението за заетост в публичната администрация по член 45, параграф 4 ДФЕС длъжности като преподаватели или университетски професори в публичния сектор?
Необходимо ли е да съществува трансграничен елемент или връзка с правото на Съюза, за да се приложат правилата за свободно движение на работници по ДФЕС към конкретен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.