всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Emiliou

Генерален адвокат – Emiliou

Дело C-425/22: MOL, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „място, където е настъпило […] вредоносното събитие“, включва седалището на дружеството майка, което предявява иск за обезщетение за вредите, претърпени изключително от неговите дъщерни дружества поради антиконкурентните действия на трето лице по смисъла на член 101 ДФЕС, ако се твърди, че това дружество майка и въпросните дъщерни дружества са част от една и съща стопанска единица?
От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-375/23: Meislev, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.

Попада ли национална правна уредба, която определя условията за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка, в приложното поле на клаузата standstill, предвидена в член 13 от [Решение № 1/80]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се счита, че въвеждането на по-строги времеви условия за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка (т.е. по-строги минимални изисквания по отношение на продължителността на предходно пребиваване и работа на чужденеца в държавата членка) е подходящо, за да се улесни успешното интегриране на гражданите на трети страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/23: Pinta, Определение от 27 юни 2024 г.

Попада ли кръгът на физическите лица в обхвата на Четвъртата директива 78/660/ЕИО и могат ли нейните разпоредби да се прилагат спрямо тях за целите на данъчното облагане или във връзка с доказателствени изисквания?
Дава ли Четвъртата директива основание за налагане на счетоводни или доказателствени задължения на физически лица във връзка с определянето и контрола на техните данъчни задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/23: Pinta, Определение от 27 юни 2024 г.

Приложима ли е Четвъртата директива 78/660/ЕИО по отношение на физически лица и може ли нейните разпоредби да бъдат използвани за установяване на правила за облагане, контрол и санкциониране на доходите на физически лица?
Обхваща ли Четвъртата директива задълженията на държавите членки по отношение на създаването на правила за облагане на доходите на физически лица и прилагането на контролни и санкционни механизми спрямо тях?
Необходимо ли е да се тълкуват отделни разпоредби на Четвъртата директива и член 47 от Хартата на основните права, когато конкретният спор не попада в приложното поле на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/23: Khan Yunis, Заключение от 27 юни 2024 г.

1) Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадена в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато подадена преди това в друга държава членка молба за международна закрила е била окончателно отхвърлена като неоснователна?
2) Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка, въпреки че процедурата за убежище може да бъде възобновена в другата държава членка, ако кандидатът подаде молба за това в другата държава членка?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Определя ли правото на Съюза при произнасянето по молба за международна закрила кой момент е от значение по отношение на това дали прекратената в друга държава членка процедура за убежище все още може да се възобнови или този въпрос се определя само от националното право?
5) В случай че на третия въпрос се отговори, че правото на Съюза съдържа съответните разпоредби: Съгласно разпоредбите на правото на Съюза при произнасянето по молба за международна закрила кой момент е от значение по отношение на това дали прекратената преди това процедура за убежище в друга държава членка все още може да се възобнови?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/22: Комисия/Pollinis France, Заключение от 27 юни 2024 г.

Неправилно тълкуване на понятието „въпрос, по който все още не е взето решение“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001
Грешна преценка относно това дали оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на институцията по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/23: dm-drogerie markt, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.

Следва ли „подобни [изрази]“ по смисъла на член 72, параграф 3, второ изречение от Регламент [№ 528/2012] да се разбират само като такива съдържащи се в реклама изрази, които — точно както изрично изброените в тази разпоредба понятия — омаловажават по общ начин свойствата на биоцида по отношение на рисковете от продукта за здравето на хората, за здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност, или в обхвата на понятието „подобни [изрази]“ попадат всички понятия, които — по отношение на рисковете от продукта за здравето на хората, за здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност — имат сходен с конкретно изброените понятия омаловажаващ, но не и задължително генерализиращ като тях смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/23: KUBERA, Заключение от 18 юни 2024 г.

1. Допуска ли член 267, трета алинея ДФЕС разпоредба на [Гражданския процесуален кодекс], въз основа на която в рамките на производство, свързано с разрешение за подаване на ревизионна жалба, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до Съда
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2. Трябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с Гражданския процесуален кодекс, представлява „съдебно решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-696/22: C () и liquidateurs judiciaires), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.

Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?
Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи
При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?
Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/22: Zamestnik-predsedatel na Darzhavna agentsia za bezhantsite (Statut de réfugié – Apatride d’origin…, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.

Следва ли от чл. 40, параграф 1 от Директива [2013/32], че при допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила, подадена от кандидат от палестински произход, без гражданство и на основание регистрацията му от UNRWA, при обстоятелствата по делото, посоченото в разпоредбата задължение за компетентните органи да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения при последващата молба, тълкувано във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) второто [изречение] от Директива 2011/95, включва и задължение да разгледат причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие на UNRWA[,] ведно с новите елементи или обстоятелства, предмет на последващата молба
Зависи ли изпълнението на посоченото задължение от обстоятелството, че причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие UNRWA, вече са разгледани в рамките на производството по първата молба за [международна] закрила, приключило с влязло в сила решение за отказ, но кандидатът не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му от UNRWA?
Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95, че предвиденото в разпоредбата „когато тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“, е приложимо по отношение на лице от палестински произход, без гражданство, регистрирано и получавало подпомагане от UNRWA в град Газа за храна, здравни услуги и образование, без данни за лични заплахи срещу лицето, напуснало по своя воля и легално град Газа, при данните по делото:
– общата ситуация към момента на напускането е определена като безпрецедентна хуманитарна криза, свързана с недостиг на храна, питейна вода, здравни услуги, лекарства, проблеми с водоснабдяването и електричеството, разруха на сгради и инфраструктура, безработица
– затрудненията, които изпитва UNRWA да поддържа предоставянето [на] помощ и услуги в Газа, в това число за храна и здравни услуги, поради значителен дефицит по бюджета на UNRWA и постоянното увеличаване на зависимите от помощта на агенцията, [и обстоятелството, че] общата ситуация в Газа подкопава дейността на UNRWA?
Налага ли се друг отговор на този въпрос само на основание, че кандидатът е уязвимо лице по смисъла на чл. 20, параграф 3 от същата директива — малолетно дете?
Следва ли [член] 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, палестински бежанец, регистриран от UNRWA, може да се върне в зоната на действие на UNRWA, която е напуснал, и по-специално град Газа, когато към момента на разглеждане на жалбата му срещу решение за отказ пред съда:
– няма сигурни данни, че това лице ще може да получи от UNRWA необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, образование,
– данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA според [документ, озаглавен „Позиция на ВКБООН за връщането в Газа“, от март 2022 г.], са преценени като извеждащи от зоната на действие на UNRWA и основание за невръщане, в това число [че] при връщането кандидатът ще пребивава при достойни условия на живот?
Предвид ситуацията в Ивицата Газа към посочения момент и доколкото кандидатът за международна закрила е зависим от помощите от UNRWA за храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, то личното му положение попада ли в даденото тълкуване за крайна нищета по чл. 4 от [Хартата], дадено с решение от 19 март 2019 г., Abubacarr Jawo, С‑163/17, EU:C:2019:218, т. 4 от диспозитива, с оглед прилагането и спазването на забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива [2011/95] във връзка с чл. 19 от [Хартата] към този кандидат?
При данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA, следва ли на въпроса за връщането в Газа да се даде различен отговор само на основание, че кандидатът за закрила е малолетно дете, с оглед зачитането на висшия интерес на детето и осигуряване на неговото благоденствие и социално развитие, неговата сигурност и безопасност?
В зависимост от отговора на трети въпрос:
Следва ли [член] 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95, и конкретно предвиденото в разпоредбата „тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива“, в конкретния случай да се тълкува [в смисъл], че:
– А) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, е приложима забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива [2011/95] във връзка с чл. 19 от [Хартата] — по причини, че при връщането в град Газа, лицето ще бъде изложено на риск от нечовешко и унизително отнасяне поради възможността да изпадне в крайна нищета, [и] попада в приложното поле на чл. 15, [буква б)] от Директива [2011/95] за предоставяне на субсидиарна закрила,
или
– Б) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, предполага признаването от тази държава членка на качеството на бежанец по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и предоставяне по право на статут на бежанец на това лице, доколкото то не попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква б) или параграфи 2 и 3 от същата директива, по аналогия от т. 2 от диспозитива на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., С‑364/11, EU:C:2012:826, без да се взема[т] предвид обстоятелствата по отношение на същото лице, относими към чл. 15, [буква б)] от Директива [2011/95] за предоставяне на субсидиарна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192040 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form