Emiliou
Генерален адвокат – Emiliou
Дело C-759/23: PJ Carroll и Nicoventures Trading, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Невалидна ли е [Делегирана директива 2022/2100], тъй като с нея се превишават правомощията, предоставени с член 7, параграф 12 и член 11, параграф 6 от Директива [2014/40], с оглед на член 290 ДФЕС и като се вземат предвид член 2, точка 14, член 19 и член 28 от Директива 2014/40/ЕС?
2) Невалидна ли е [Делегирана директива 2022/2100], предвид обстоятелството че Комисията не е имала право да достигне до извода, че е налице съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на член 7, параграф 12 и/или член 11, параграф 6 и/или член 2, точка 28 от Директива [2014/40]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/23: Neos/Ryanair и Комисия, Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Допуснал ли е Общият съд нарушение на задължението за мотивиране и грешки при прилагане на правото при преценката на връзката между правилата за държавните помощи и други разпоредби на Договорите, както и при преценката на задължението на Комисията за мотивиране?
Изопачил ли е Общият съд спорното решение и допуснал ли е грешки при прилагане на правото при преценката на задължението на Комисията за мотивиране, при прилагането на член 56 ДФЕС в сектора на въздухоплаването и при преценката на връзката между член 8, параграф 1 от Регламент „Рим I“ и правилата на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Тълкуван ли е правилно терминът „наводнение“ по смисъла на договора ВЗРСО и спазени ли са принципите на тълкуване на правото на Европейския съюз при прилагането на клаузата за изключване на вреди, свързани с наводнение?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречие в мотивите си относно определянето на понятието „наводнение“ и разграничаването му от други видове вреди?
Изопачени ли са фактите и доказателствата, свързани с причините за вредите и състоянието на строителния обект, при преценката на Общия съд относно приложимостта на клаузата за изключване на вреди, свързани с наводнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/24: Centro Petroli Roma – II, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от [Законодателния декрет], която предвижда, че „3. Управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра.“?
2) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от [Законодателния декрет], която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
„а) складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години;
б) складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад“.
3) Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директива [2006/123]/ЕО, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от [Законодателния декрет]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/22: Комисия/Pollinis France, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „въпрос, по който институция все още не е взела решение“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като е прието, че процесът на вземане на решение на Комисията е приключил към момента на приемане на спорните решения?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото при преценката си относно това дали оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на Комисията по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/24: Badzhanova, Определение от 7 януари 2025 г.
Не е възможно да бъдат извлечени правни въпроси, тъй като не е предоставен съдебен акт за анализ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/23: Khan Yunis, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадена в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато подадена преди това в друга държава членка молба за международна закрила е била окончателно отхвърлена като неоснователна?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка, и по-специално когато новата молба е подадена преди компетентният орган на втората държава членка да вземе решение за прекратяване на разглеждането на предходната молба поради нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/22: Teva и Teva Finland, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Допуска ли член 3, буква в) от Регламент № 469/2009 издаването на сертификат за допълнителна закрила (СДЗ) за продукт, който се състои от две активни съставки, ако преди това само едната от тях е била предмет на СДЗ и е била разкрита от основния патент, а другата вече е била известна към датата на подаване на заявката за този патент или към приоритетната дата?
Достатъчно ли е за целите на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 даден продукт да бъде изрично посочен в претенциите на основния патент, за да се счита за защитен с него по смисъла на тази разпоредба, или е необходимо освен това продуктът по необходимост да попада в предмета на изобретението, за което е издаден патентът?
Следва ли член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че продукт, състоящ се от две активни съставки (A+Б), е защитен от основен патент по смисъла на тази разпоредба, когато A и Б са изрично посочени в претенциите на този патент и спецификацията на този патент указва, че A може да се използва като лекарствен продукт за хуманна употреба самостоятелно или в комбинация с Б, която е активна съставка и е била обществено достояние към датата на подаване на заявката или към приоритетната дата за този патент, при положение че комбинацията от тези две активни съставки по необходимост попада в предмета на изобретението, за което е издаден същият патент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/24: Upravitelen savet na Balgarska narodna banka (Révocation d’un sous-gouverneur), Определение от 5 декември 2024 г.
Явява ли се фактът, че преюдициалното запитване е отправено в рамките на спешно национално производство, достатъчно основание за прилагане на бърза процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Представляват ли несигурността относно правното положение на лицето и интересът за бързо преодоляване на тази несигурност изключително обстоятелство, което да оправдае отклонение от обичайното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.