всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Emiliou

Генерален адвокат – Emiliou

Дело C-832/24: Satel Film, Определение от 30 април 2025 г.

Компетентен ли е Съдът да заличи делото от регистъра след оттегляне на преюдициалното запитване поради оттегляне на жалбата по основното дело?
Кой орган определя разноските на страните по главното производство при такова развитие на делото?
Подлежат ли разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, на възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/24: Generalstaatsanwaltschaft Frankfurt am Main (Exportation d’argent liquide en Russie), Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли износът на банкноти, деноминирани в официална валута на държава членка, да се счита за необходим по смисъла на член 5и, параграф 2, буква а) от Регламент № 833/2014 за лично ползване от пътуващо за Русия физическо лице, ако тези банкноти са предназначени да се използват в Русия за провеждане на медицинско лечение на това лице (в случая дентално лечение, хормонално лечение в инвитро клиника и лечение вследствие на операция на гърдите в клиника за пластична хирургия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-719/24: Miasto stołeczne Warszawa и др., Определение от 30 април 2025 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване

Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/24: UNMLibres – II, Определение от 24 април 2025 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора?
Следва ли в преюдициалното запитване да бъдат посочени конкретните причини, поради които е необходим отговор на поставените въпроси за решаването на спора в главното производство?
Води ли липсата на достатъчно сведения до явна недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/24: UNMLibres – II, Определение от 24 април 2025 г.

Допустимо ли е преюдициалното запитване при положение, че поставените въпроси се основават на хипотетични предпоставки, които не съответстват на установените по делото факти?
Следва ли националната юрисдикция да изложи с необходимата яснота причините за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза и връзката между съответните разпоредби и националното законодателство, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-525/23: Oti, Заключение от 3 април 2025 г.

1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/24: PMJC, Заключение от 27 март 2025 г.

Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива [2008/95] и член 20, буква б) от Директива [2015/2436] да се тълкуват в смисъл, че не допускат отмяната на марка, състояща се от фамилното име на създател, поради използването ѝ след прехвърлянето при условия, които могат действително да накарат обществеността да повярва, че този създател продължава да участва в създаването на стоките, носещи марката, въпреки че това вече не е така?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/23: Комисия/България () и économes en énergie), Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Нарушени ли са задълженията на Република България по член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/1161, като не са приети и/или не са съобщени необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС поради забавата при транспониране и несъобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2019/1161?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/24: Unigames, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Представлява ли национална разпоредба като предвидената в член 10, параграф 19 от Lietuvos Respublikos azartinių lošimų įstatymas (Закон на Република Литва за хазарта), доколкото се отнася до информация за хазартни игри, публикувана на интернет страницата на организатор на хазартни игри, „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535?
Трябва ли Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното законодателство като Закона за хазарта на Република Литва, чиито разпоредби следва да бъдат нотифицирани съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, когато се считат за „технически регламенти“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от тази директива, е непротивопоставима на стопанските оператори в административно-наказателно производството, ако измененията, внесени в тази разпоредба, която се счита за технически регламент, не са нотифицирани, но е бил нотифициран текстът на закона във вида, в който е приет преди това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121340 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form