Cruz Villalon
Генерален адвокат – Cruz Villalón
Дело C-425/14: Impresa Edilux и SICEF, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 45 от Директива 2004/18, разпоредба като член 1, параграф 17 от Закон № 190/2012, която дава възможност на възлагащите органи да предвидят като законно основание за изключване на предприятията […] липсата на приемане или липсата на писмено доказателство за приемане от страна на горепосочените предприятия на задълженията, съдържащи се в така наречените „протоколи за законност“, и по-общо в споразуменията между възлагащите органи и участващите предприятия, целящи да се противодейства на проникването на организираната престъпност в сектора на обществените поръчки?
Когато дадена държава членка евентуално предвиди описаното в предходния въпрос правомощие за изключване, може ли по смисъла на член 45 от Директива 2004/18 това да се смята за отклонение от принципа на изчерпателност на основанията за изключване, обосновано от императивното изискване да се противодейства на опитите за проникване на организираната престъпност в процедурите за възлагане на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/14: Германия/Комисия, Определение от 15 октомври 2015 г.
Допустимо ли е служебно поправяне на очевидна техническа грешка в съдебно решение при условията и по реда на Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/15: Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português/Комисия, Определение от 15 октомври 2015 г.
Налице ли е достатъчна правна и фактическа обосновка за преценката, че гаранцията от държавата представлява държавна помощ, способна да наруши конкуренцията и да повлияе на търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложена преценката по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, включително относно необходимостта от представяне на план за преструктуриране и нотификация на удължаване на помощта като условия за съвместимост с вътрешния пазар?
Законосъобразно ли е постановено възстановяване на държавната помощ с оглед неизпълнението на поставените условия и с оглед принципите на равнопоставеност, правна сигурност и защита на легитимните очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/15: Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português/Комисия, Определение от 15 октомври 2015 г.
Съответстват ли мотивите на решението на Комисията на задължението за мотивиране при констатация на нарушение на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки?
Какви са критериите за преценка на засягането на търговията и нарушаването на конкуренцията по член 107, параграф 1 ДФЕС при предоставяне на държавни помощи?
Води ли нарушение на условията за предоставяне на държавна гаранция до несъвместимост на помощта с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/14: A, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато става дума за дело за съдебна раздяла и дело за развод, водени между едни и същи страни пред съдилища на две държави членки, член 19, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2201/2003 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, в който делото пред първия сезиран съд в първата държава членка се прекратява след сезирането на втория съд във втората държава членка, компетентността на първия сезиран съд трябва да не се смята за установена
По-конкретно, релевантно ли е обстоятелството, че първото дело е прекратено съвсем малко преди образуването на трето дело в първата държава членка, както и от значение ли са поведението на ищеца по първото дело, по-точно липсата на грижливо водене на делото от негова страна, и наличието на часова разлика между съответните държави членки, която би позволила сезиране на съдилищата на първата държава членка преди сезирането на съдилищата на втората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/13: Delvigne, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, оставяща в сила забрана — при това неопределена и непропорционална — лицата, осъдени преди влизането в сила на по-благоприятния наказателен закон № 94‑89 от 1 февруари 1994 г., да получат по-леко наказание?
Следва ли приложимият към изборите за Европейски парламент член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че с цел да не се допусне неравно третиране на гражданите на държавите членки този член задължава държавите — членки на Европейския съюз, да не въвеждат обща, неопределена и автоматична забрана за упражняване на граждански и политически права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/14: Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато нарушението на разпоредба на правото на Съюза е разкрито едва след настъпване на вреда, изисква ли дефинираната в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 нередност, необходима, за да започне да тече давностният срок по член 3, параграф 1 от същия регламент, кумулативно наред с действие или бездействие на икономическия оператор, да е налице и причинена вреда на общия бюджет на Съюза или на управляваните от него бюджети, така че давностният срок започва да тече едва от настъпване на вредата, или този давностен срок започва да тече независимо от момента на настъпване на вредата още с действието или бездействието на икономическия оператор, което представлява нарушение на разпоредба на правото на Съюза?
Ако отговорът на първия въпрос е, че давностният срок започва да тече едва с настъпване на вредата:
във връзка с връщането на окончателното възстановяване при износ налице ли е „вреда“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 още от момента, в който на износител е заплатена сума, равна на възстановяването при износ, по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 565/80, преди още да е освободено обезпечението по член 6 от този регламент, или вредата възниква едва в момента на освобождаване на обезпечението, съответно, на окончателното възстановяване при износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/14: Alo, Заключение от 6 октомври 2015 г.
1) Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
2) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата?
3) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- или интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/14: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО национално производство, съгласно което при неизпълнение от страна на потребителя на задължение, поето по силата на акт, надлежно изготвен от нотариус, сключилата договор с потребителя страна може да претендира посочена от нея сума посредством отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, без да е необходимо да се провежда състезателно съдебно производство, в което би могъл да бъде разгледан неравноправният характер на клаузите на договора, служещ за основание на отбелязването?
Може ли в рамките на посоченото производство потребителят да иска заличаване на вече направеното отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, изтъквайки, че не е разгледан неравноправният характер на договорните клаузи, служещи за основание на отбелязването, при положение че съгласно решение по дело C‑472/11 в рамките на съдебно производство съдът следва да уведоми потребителя за неравноправните клаузи, чието наличие е установил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.